Предатели [bg]

— Всичко наред ли е между нас? — попита Джеймисън.

— Дотолкова, доколкото може да бъде — отвърна Браун. — Разбрах какво се е случило. Спасила си живота на Декър.

Джеймисън сведе поглед към кръста си, където носеше кобура с пистолета.

— Не е лесно, Алекс — каза Браун. — И никога не става по-лесно.

— Това ме промени, Харпър. Никога няма да бъда същата. Аз убих човек.

— Не си се променила. Променила се е само малка част от теб. Има голяма разлика.

— Но може ли човек да продължиш напред след такова нещо?

— Ти ще продължиш напред, Алекс. Не казвам, че е лесно, защото не е. Но ще се получи.

Джеймисън се усмихна признателно, излезе от колата и тръгна към офиса на ФБР. Декър я чакаше във фоайето. Огледа я изпитателно.

— Не виждам следи от нокти. Това е добре. Някакви скрити рани?

— Поговорихме си и се разбрахме. Вече имам друго мнение за нея.

— Радвам се да го чуя.

— Стана въпрос и за теб.

— Така ли?

— Стигнахме до извода, че ти си като нас… момичетата.

Декър смръщи лице и каза:

— Ще се престоря, че не съм го чул.

Минаха през охраната и взеха асансьора. Декър бе позвънил на Богарт предварително и той ги посрещна още в коридора.

— Имаме резултат — обяви той и ги въведе в една заседателна зала.

Там ги очакваше Милиган с компютър пред себе си.

Богарт угаси осветлението и кимна на Милиган, който натисна няколко клавиша и екранът в срещуположния край на стаята оживя.

— „Хари Потър и затворникът от Азкабан“ — обяви Богарт. — Открихме някои неща, които според мен Роулинг не е включила в книгата.

Тримата седнаха и Богарт каза:

— Давай, Тод.

Милиган въведе още няколко команди и на екрана се появи страница от книгата.

— Не виждам нищо — заяви Джеймисън.

— Изчакай малко.

Милиган натисна няколко клавиша и изведнъж различни букви от книгата започнаха да трептят.

— Те флуоресцират! — възкликна Джеймисън.

— Да. Опитахме няколко източника на интерактивна светлина, докато открием нужния.

— Но цветовете са различни — продължи Джеймисън. — Буквите са с различни цветове.

— Смятаме, че имаме обяснение. Ако са използвали книгата продължително време, би трябвало да са изпращали множество различни съобщения. Различните цветове са начин получателят да разбере това. Синьото, което виждате, маркира едно съобщение. Червеното — друго. Не знаем кое е първото и кое е второто, но сме убедени, че това е системата.

— А какво гласят съобщенията? — попита Декър.

— Не е толкова лесно. Буквите не съответстват на нито един код, с който сме се сблъсквали до момента. Нашите дешифровчици не успяха да го разбият и се обърнаха за помощ към АНС и АВР. Може да отнеме известно време, но за момента поне знаем как са си предавали кодирани съобщения.

— Бъркшър и Дженкинс — уточни Декър.

— Точно така. Тя е получавала секретна информация, която е кодирала, а той е използвал специална светлина, за да прочете буквите, да ги препише и да ги дешифрира. После е предавал информацията нататък по веригата.