Предатели [bg]

63

Горният край на Масачузетс авеню. Наоколо имаше предимно посолства и огромни частни имения. Старите пари и новите долари пребиваваха в неловко съжителство. Човек не идваше да живее тук, ако нетното му богатство не беше поне деветцифрено число.

Кварталът не беше свикнал с полицейско присъствие, освен при появата на чуждестранен лидер и кортеж от коли със знаменца.

— Е, Декър, надявам се да си прав — каза притеснено Богарт.

Заедно с Милиган и Джеймисън те седяха в автомобил, паркиран срещу импозантна къща от трийсетте години на миналия век, заобиколена от висока каменна стена с порта от ковано желязо.

— Аз също — отвърна Декър.

— Да действаме тогава.

Излязоха от колата и пристъпиха към портата. Богарт каза по радиостанцията:

— Всички да заемат позиции. Готови ли сте? — Когато получи отговор, кимна и ги подкани: — Хайде.

Той натисна звънеца, чу се някакво слабо пращене, но никой не му отговори. Позвъни пак. Резултатът беше същият.

— ФБР, отворете портата!

Отново никакъв отговор.

— ФБР, отворете портата или ще бъдем принудени да влезем със сила!

Нищо.

— Има ли изобщо някой? — зачуди се Богарт. Огледа се и включи радиостанцията. — Екипът да дойде.

Минута по-късно пред входа спря микробус, от който слязоха двама спецполицаи. Те свалиха таран на колела с хидравлично задвижване.

— Действайте — даде им зелена светлина Богарт.

Двамата полицаи включиха тарана, разположиха го срещу портата от ковано желязо и застопориха колелата. Единият натисна бутона на дистанционното, което държеше в ръката си. Буталата на тарана се изстреляха напред и удариха двойната порта точно по средата. Крилата отхвърчаха навътре.

— Влизайте! — каза Богарт в радиостанцията си.

От микробуса слезе екип тежковъоръжени полицаи и се втурна по алеята към къщата. От другата страна на двора през оградата се прехвърлиха федерални агенти и също хукнаха към къщата.

Богарт, Милиган, Декър и Джеймисън последваха ченгетата от специалните части. Застанаха пред входната врата, Богарт почука по масивното дърво и се представи. Отново не получи отговор.

— Разбийте вратата — нареди той.

Преносимият таран отново влезе в действие и изкърти вратата за миг. Агентите нахлуха в къщата.

Тя беше огромна, с множество стаи и места за криене. Но не им се наложи да търсят дълго.

Библиотеката бе прекрасно обзаведено помещение с лавици от пода до тавана и огромна камина с мраморен плот. По средата бяха разположени богато резбовано бюро и високо старинно кресло. До едната стена имаше черно кожено канапе, два фотьойла и масичка от ковано желязо и дърво, които сигурно струваха петцифрена сума.