Предатели [bg]

59

— Сиси е мъртва?

Декър седеше срещу Натали.

На най-малката от сестрите Дабни вече бе повдигнато официално обвинение. Тя бе получила адвокатска защита, но бе останала в ареста, тъй като прокуратурата смяташе, че има опасност да се укрие. Поради секретния характер на делото единственото съдебно заседание се бе провело в кабинета на съдията.

Натали сякаш бе остаряла с десетина години от последната им среща на летище „Дълес“.

Декър кимна. Бе поискал да говори с нея насаме. Останалите го очакваха в съседно помещение.

— Всъщност била е екзекутирана.

— Кой би постъпил така с нея? Тя беше нашата домашна помощница.

— Откакто сте били съвсем малки?

— Да, Сиси работеше у нас, откакто се помня.

— Е, някой все пак я е убил.

— Но защо смятате, че убийството ѝ има нещо общо с нашето семейство?

— Не твърдя, че има, но и не бива да изключвам подобна възможност. Трябва да признаете, че вероятността това да е случайно съвпадение е твърде малка.

Натали кимна.

— Предполагам, че сте прав. Майка ми и сестрите ми знаят ли?

— Да. Беше голям шок за тях.

— Мама ни отгледа, но Сиси винаги е била край нас. Мама много я обичаше. Татко пътуваше постоянно, не знам какво щеше да прави тя без Сиси.

— Сигурен съм, че е било точно така. Извадили сте късмет с нея.

— Защо пожелахте да се видим?

— Сключихте ли споразумение с прокуратурата?

— Мисля, че още работят по него. — Устните ѝ потрепериха. — Адвокатът ми смята, че ще се наложи да лежа известно време в затвора. — Тя вдигна поглед към Декър. — Докато съм там, няма да мога да виждам дъщеря си, нали?

— Говорихте ли със съпруга си?

— Обеща да дойдат тук с Таша. — Натали избърса сълзите си. — Наговорих куп глупости по негов адрес. Всъщност Корбет е много свестен. Забърках се в тази каша само по моя вина. Пристрастена съм към хазарта и не знам кога да спра. Той се опитваше да ми помогне, но това е болестно състояние.

— Признаването на проблема е първата крачка към решаването му.

— Така е — съгласи се унило тя. — Предполагам, че семейството ми е наясно с моето положение.

— Съобщихме им част от истината. Много се тревожат за вас.

— Мога ли да ги видя в някакъв момент?

— Не виждам защо не.

— Провалих си живота, нали?

— Не сте първата, няма да бъдете и последната. — Декър се приведе напред и продължи: — Ако обаче ни помогнете, ще помогнете и на себе си.

— Но аз ви казах всичко, което знам.

— Възможно е да знаете неща, за които дори не подозирате.

— Не разбирам. Какви например?

— Когато хората, от които бяхте взели пари, получиха реалната сума, вие позвънихте ли на баща си? Уведомихте ли го за това?