Предатели [bg]

Час по-късно спряха на паркинга пред хоспис „Доминион“.

— Хоспис? — попита Марс, когато слязоха от колата.

— Хайде, Мелвин.

Няколко минути по-късно вече бяха в стаята на Джоуи Скот.

Очевидно потиснат, Мелвин не знаеше какво да каже. Декър побърза да обясни на Джоуи:

— Това е моят приятел Мелвин Марс. Играл е за „Тексас“, а също и за Отбора на звездите, освен това е бил номиниран за трофея „Хайсман“, който се връчва на най-добрия играч в колежанския футбол. Не игра в НФЛ, но ако беше получил тази възможност, щеше да влезе в Залата на славата. — Посочи снимката на нощното шкафче и добави: — Като твоя приятел Пейтън.

— Вярно ли?! — възкликна Джоуи. — Приятно ми е да се запознаем, господин Марс.

— Наричай ме Мелвин — каза той и стисна съвсем леко ръката му.

После погледна към Декър, който обясни:

— Джоуи също е играл футбол. От него щеше да излезе страхотен играч.

— Не се съмнявам в това — отвърна Марс. — Обзалагам се, че си бил много бърз, Джоуи. Имаш физиката на спринтьор.

Джоуи кимна.

— Наистина бях много бърз — каза той, закашля се и се опита да се изправи.

Марс се наведе, за да му помогне.

— Играех куотърбек в „Поп Уорнър“.

— Най-важната позиция на терена — каза Марс, придърпа един стол и седна до леглото. — Спомням си един мач, в който изоставахме в резултата от самото начало. Обезкуражихме се. Бяхме сигурни, че ще изгубим. Тогава нашият куотърбек използва една пауза и ни каза: „Момчета, непременно ще спечелим този мач, защото сме единайсет мъже с една цел. И никой не може да ни попречи да я постигнем. Вярвам в това, вярвам във вашата подкрепа, затова да действаме“. И знаеш ли какво стана?