Предатели [bg]

— Опитвал се е да ѝ каже нещо. Не е могъл да го направи директно, за да не я постави в неудобно положение по някакъв начин.

— В неудобно положение? — възкликна Джеймисън. — Как?

— Той е откраднал секретна информация, за да покрие нейните дългове от хазарт… или по-скоро, дълговете на зет си, защото тя му е казала така. Съмнявам се, че е споделил с нея откъде ще намери парите. Но е разбрал, че задължението е изплатено, защото тя е останала жива. А и сама му е казала, че всичко е наред. За да осигури парите, Дабни е прибягнал до помощта на Бъркшър. Кога и как е станало това, нямам представа. Според мен Бъркшър е била замесена в тази история от самото начало. Мисля, че е знаела за дълговете на Натали. Нищо чудно тя и хората ѝ да са насърчили нейната зависимост и така да са я подмамили да натрупа сериозни задължения, тъй като са очаквали да се обърне за помощ към баща си.

— Чакай малко, в такъв случай Бъркшър трябва да е наблюдавала Дабни от известно време. А въпреки това ние не успяхме да открием връзка между тях.

— Няма значение. Да предположим, че такава връзка наистина съществува. Дабни занася на Бъркшър откраднатите данни и обявява цената си. Тя се съгласява, тъй като отлично знае, че погасяването на дълговете няма да ѝ струва десет милиона. Бъркшър получава секретната информация и изплаща съответната сума. Не изключвам възможността онези, за които е работила, да са откупили дълга предварително, което означава, че наредителят и получателят биха били едно и също лице. Ако е така, постъпили са умно от финансова гледна точка.

— Ако трансакцията е била извършена успешно, като при това става въпрос за вътрешна сделка, защо му е на Дабни да убива Бъркшър? — попита Джеймисън.

— Защото, макар тя да е била в по-изгодна позиция по отношение на сделката за хазартните дългове на Натали — знаела е действителните размери на сумата, — той е знаел нещо, за което Бъркшър не е имала представа. — Декър помълча и добави: — Знаел е, че умира.

— Искаш да кажеш, че я е убил, защото е знаел, че никога няма да бъде осъден за това престъпление? — попита Богарт. — Защото е предпочел сам да отнеме живота си, вместо да остави туморът да направи това?

— И да, и не.

— Господи, Декър, това звучи по-сложно от компютърен алгоритъм! — възропта Милиган.

— Мисля, че всичко е далеч по-просто и ясно. Дабни е искал да си отмъсти на Бъркшър, защото тя е чуждият агент, който го е принудил да продаде секретна информация, а той не е могъл да понесе тази мисъл. Нямало е начин да върне информацията, затова се е погрижил тя повече да не шпионира против страната му.

— Добре, ти каза „и да, и не“. Всичко това се отнася към първата част. А втората?

— Под „не“ имах предвид начина, по който го е направил. Дабни я е подмамил по някакъв начин пред сградата на ФБР и я е застрелял.

— Защо го е направил?

— Искал е да изпрати послание на някого. Ясно и категорично послание, че това е краят. Няма да го направи отново, затова по-добре да оставят семейството му на мира.