Игра на милиарди [bg]

— Знам колкото всеки друг. Разследването тече.

— Мислех си, че имаш пряка линия с него, след като Алис е агентка.

— Алекс.

— Както и да е. Добро парче е, нали? Не бих отказал да я опитам. Разведен си, нали? Не настъпвам ничии пръсти. Взе да ми писва от Мис Русия. Трябва да я оставя в „Джаксън Хоул" със Съмнър и Лари. Да й дам шанс да намери следващия купон за храна.

Астър не обърна внимание на коментарите на Стайнмец. Той беше същият устат тип и преди двадесет години, когато Боби започваше, а него го бяха обявили в пресата като „краля на ливъридж изкупуването[60]".

— Шоуто не е на Алекс — отвърна Астър с нежелание. — Бюрото сериозно си пази нещата.

— По телевизора казаха, че колата е полудяла като онова нещо, което караше Хаселхоф…

— KITT.

— Точно. Аз си мисля, че е бил шофьорът. Пичът от тайните служби е превъртял. — Стайнмец се засмя на собствената си шега. — Е, не е толкова лошо. Може би ще си намерим председател на Федералния резерв, който знае какво прави. Чарли Хюз така си беше заврял главата в задника, че можеше да си погъделичка сливиците. Винаги призоваваше за по-високи капиталови изисквания. Проблемът не е прекалено големият ливъридж, а недостатъчният. Сложих на масата три милиарда и купих компания за тридесет. Сега трябва да вкарам още осем или девет. Няма да ти казвам как това се отразява на възвръщаемостта. Разбира се, не се оставям да ме брули вятърът като теб.

— Досега нямаше проблеми.

— Аха? — Стайнмец вдигна брадичка. — Затова ли си тук? За да ми кажеш колко хубави са нещата в „Комсток". Да ми нарисуваш една хубава картинка.

— Достатъчно доволен си от другите си инвестиции.

— История. Изкарани. Похарчени. Сега се оглеждам, за да направя още пари. Не ме карай да ти благодаря, че си си свършил работата.

— Даже не съм си го и помислял. — Астър мина зад Стайнмец в дневната. Огромен прозорец разкриваше гледка към Сентръл Парк. Гаснещата светлина позлатяваше дърветата в топло оранжево сияние. Ако човек се загледаше в него прекалено дълго, щеше да се хипнотизира. Всичко е наред. Всичко е наред. Боби извърна поглед.

Веднъж вече беше идвал тук. Поводът беше петдесетият рожден ден на Джак Стайнмец, тогава той и руската му съпруга бяха превърнали мястото в копие на „Студио 54" по време на неговия апогей в края на 70-те години на миналия век. Имаше дори бял кон, който като на парад се движеше по стълбите. Това беше преди десет години, но още не можеше да изтрие образа на Стайнмец, който носеше сребристи панталони от ламе, копринена риза, която беше разкопчана до пъпа му, и златна лъжичка за шмъркане на кока около врата си.

— Чу ли за последната ми сделка? Водка? — Домакинът се затътри до бара и си хареса една бутилка със странна форма и чиста течност. — Ленин — каза той, като видя любопитния поглед на госта си. — Използвали са образа му от Червения площад. Купих спиртната фабрика миналия месец. Петдесет милиона всичко на всичко. Забрави онези от Франция и Швеция. Истинската водка трябва да бъде руска. Опитай я. Влиза като вода.