Кестеновия човек [bg]

— Но не бях предупреден за вашето пристигане.

— Точно така, станала е грешка. Трябваше да сте информирани за нашето пристигане, за да можете да се подготвите, но за съжаление е станало недоразумение. Така че сега зависи от вас, дали искате да ни помогнете. Ако не, веднага ще си тръгнем.

Линус Бекер се взира през прозореца, продължава да се занимава с ноктите си, а Тулин е абсолютно сигурна, че ще откаже.

— С удоволствие. За мен е важно да помогна на други хора.

— Да, точно така. Благодаря ви, много сте учтив.

Хес отделя първите минути за изясняване на личните данни на Линус Бекер. Възраст. Местоживеене. Семейно положение. Образование. Дали е десничар. Хоспитализации в миналото. Тоест, той задава напълно прости и безсмислени въпроси, на които вече знаят отговорите, но които трябва да дадат самочувствие на Линус Бекер и да създадат атмосфера на доверие. И Тулин трябва да признае, че Марк действа умело и скептицизмът й към легендата, която беше измислил се оказва безпочвен. Постановката обаче отнема време и й се струва, че се намират в окото на урагана, говорят някакви безсмислени глупости, докато наоколо бушува опустошителна буря. Но Хес най-накрая стига до деня на убийството.

— Казахте, че имате много мътни спомени от този ден. Че си спомняте само определени епизоди.

— Да, имах замъгляване в паметта този ден. Виеше ми се свят и не можех да спя. Вероятно бях преуморен, прекалено много време се занимавах с архива на снимките…

— Кажи ни защо го направи.

— Това беше до известна степен момчешката ми мечта, така да се каже. Просто имах това желание и тогава…

Бекер прави пауза, а Тулин се замисли, че част от лечението на болестта му е да се намали интензивността на страстното му садистично желание да се наслаждава на гледката на смъртта.

— … в криминалната хроника видях, че експертите снимат местопрестъпленията, но не знаех къде се съхраняват тези снимки. Докато не влязох в сървъра на отдела по криминалистика. Е, останалото беше въпрос на техника.

Да, Тулин с удоволствие се съгласи с думите му. Липсата на сериозна система за сигурност в компютърната система на архива на съдебномедицинската служба може да се обясни единствено с пълната увереност на служителите, че на никого не би хрумнало да проникне в кибер пространството със снимки на трупове от местопрестъпленията. Докато Линус Бекер не се е погрижил за това.

— Казвали ли сте на някой, до кои материали сте имали достъп?

— Не, знаех, че е незаконно. Но… както вече беше казано…

— Какво значение имат тези снимки за вас?

— Мислех, че всъщност… ми помагат, или нещо такова. Защото като ги гледам, бих могъл да контролирам желанията си. Но сега виждам, че в действителност изобщо не е било така… Възбуждаха ме. Сега се сещам за едно нещо. Спомням си, почувствах, че трябва да изляза да подишам чист въздух. Затова отидох да се поразходя. И какво се случва след това, изобщо не помня.