Панаир на суетата (роман без герой)

— Бих желала и мене да обичаха — каза с копнеж Еми. — Към мене винаги се държаха студено.

— Мило дете, и тебе щяха да обичат, ако имаше двеста хиляди фунта стерлинги — отвърна Джордж. — Така са възпитани. Това, на което нашето общество държи, са парите. Живеем сред големи търговци от Сити и банкери и всеки, който разговаря с тебе, подрънква в джоб парите си. Ето например онзи простак Фред Булък, който ще се ожени за Мария, ето Голдмур, директора на Източноиндийската компания, ето и Дипли, търговеца на восък, от нашия бранш — каза Джордж, като се изчерви неловко. — Дявол да я вземе цялата тази сган от сребролюбци-простаци! Когато присъствувам на големите им тежки вечери, заспивам. И така се срамувам от глупавите приеми на баща си! Свикнал съм да живея с джентълмени, Еми, и със светски хора, а не с охранени търговци. Скъпа малка женичке, ти си единствената от нашия кръг, която мисли, говори и се държи като дама; и ти вършиш това, защото си ангел и не можеш иначе. Не протестирай. Ти наистина си единствената лейди. Не забеляза ли това и мис Кроли, която е живяла сред най-доброто общество на Европа? А що се отнася до Кроли от гвардейския полк, дявол да го вземе, чудесен човек е и аз се възхищавам от него за това, че се ожени за девойката, която си бе избрал.

По същата причина и Амелия много се възхищаваше от мистър Кроли. Вярваше, че Ребека ще бъде щастлива с него и се надяваше (със смях), че Джоз ще се утеши. Така тези двама продължиха да си бъбрят също като едно време. Тя си бе възвърнала доверието в Джордж, макар и да проявяваше доста много ревност спрямо мис Шварц, като казваше, че много се бояла (лицемерка такава) да не би Джордж да я забрави заради парите и именията на наследничката от Сент Китс. Но истината е, че тя беше твърде щастлива, за да изпитва каквито и да било страхове, съмнения или предчувствия; и щом Джордж беше до нея, не се страхуваше ни от наследници, ни от красавици, нито изобщо от нищо.

Когато след обед капитан Добин се върна при двамата — което той стори с голямо съчувствие, — сърцето му се изпълни с радост, като видя как Амелия отново е станала младо момиче — как се смее и чурулика, как пее познатите стари песни пред пианото и как те бяха прекъснати единствено от звънеца отвън, който известяваше за връщането на мистър Седли от Сити, поради което дадоха на Джордж знак да се оттегли.

Освен дето му се усмихна за добре дошъл — и дори това беше лицемерие, тъй като идването му я подразни, — мис Седли нито веднъж не се сети за капитан Добин през време на посещението му. Но той беше доволен, защото я видя щастлива; и изпитваше благодарност за това, че той е станал причина за настоящото й щастие.