Панаир на суетата (роман без герой)
- Автор: Теккерей Уильям Мейкпис
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Издателство: «Христо Г. Данов»
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Панаир на суетата (роман без герой)». Краткое содержание книги:
С пищната картина на светския живот на английската аристокрация, Уилям Текери разкрива пред нас истинския «панаир на суетата». Свят, в който любовта е по сметка, а щедростта от егоистични подбуди. Един «роман без герой», където дори и най-симпатичният персонаж си има своите недостатъци, а най-лошият — своите добри черти.
С тънко чувство за хумор, голяма доза сарказъм и ирония авторът разкрива пред нас преструвките, фалшивите идеали и пресметливостта на тогавашното общество. Но именно това прави творба валидна и в наши дни…
«Щастливи ли сме в този свят? Колко от нас са постигнали желанията си? И ако да, намерили ли са покой?»
Добин заяви с голямо колебание и заекване, че не е нито жаден, нито гладен; че няма никаква работа за свършване; че е дошъл само да попита дали мистър Седли е добре и да се ръкува с един стар приятел. И сетне прибави, като по най-извратен начин изкриви истината:
— Майка ми е много добре — искам да кажа, напоследък никак не беше добре и чака само първия хубав ден да отиде на гости на мисис Седли. Как е мисис Седли, сър? Надявам се, че е добре. — И тук той се спря, мислейки за дълбоката си неискреност; защото денят беше чудесен и слънцето светеше весело, доколкото това бе възможно в Кофин Корт, където се намираше кафене «Тапиока»; и мистър Добин се сети, че е видял мисис Седли само преди един час, след като бе завел у тях Озбърн с файтона си и го бе оставил tête-à-tête с мис Амелия.
— Жена ми ще бъде много щастлива да се види с милейди — отвърна Седли, като извади книжата си. — Лейди Добин ще ни намери в по-малка къща от тази, в която по-рано имахме обичай да приемаме приятелите си; обаче тя е уютна и промяната на въздуха се отразява добре на дъщеря ми, която не се чувствуваше добре в града — вие, сър, си спомняте за малката Еми, нали? — Да, в града никак не се чувствуваше добре. — Докато старият джентълмен говореше, очите му шареха наоколо и той си мислеше за друго, а пръстите му барабаняха върху книжата и си играеха с изтъркания шнур, с който документите бяха превързани.
— Вие сте военен — продължи той — и аз ви питам, Бил Добин, можеше ли някому да хрумне, че онзи корсикански мошеник ще се завърне от Елба? Когато съюзените владетели бяха тук миналата година и ние им дадохме онзи банкет в Сити, сър, и когато видяхме ракетите и китайския мост в парка Сент Джеймс, можеше ли един разумен човек да предположи, че мирът не е действително сключен, след като вече му бяхме изпели благодарствените молитви, сър? Питам ви, Уилям, можех ли да предположа, че австрийският император е такъв проклет предател — предател и нищо повече? Аз наричам нещата с истинското им име — проклет двуличен предател и интригант, който през всичкото време е желаел завръщането на зет си. И казвам, че бягството на Наполеон от Елба е проклета измама и заговор, сър, в които са забъркани половината европейски държави, за да могат да свалят цената на акциите и да разорят страната ни. Ето защо името ми е в списъка на опропастените търговци. И защо е всичко това, сър? Защото имах доверие в руския император и в принц-регента. Погледнете тук. Погледнете документите ми. Погледнете как са се котирали ценните книжа на първи март и погледнете ги сега. Всичко е било наредено със заговор, сър, иначе онзи мошеник никога не щеше да побегне. Къде е бил английският представител, който го е оставил да избяга? Той трябва да се застреля, сър — трябва да го доведат пред военен съд и да го застрелят, бога ми.
— Сега отиваме да погнем Наполеон, сър — каза Добин, поизплашен от яростта на стария човек, чиито вени на челото се бяха издули и който седеше и удряше със свит юмрук по книжата си. — Ние ще го пипнем, сър — маркизът е вече в Белгия и всеки ден чакаме заповед за тръгване.
— Не му давайте да отдъхне. Върнете се с главата на онзи злодей, сър. Застреляйте този страхливец, сър — крещеше Седли. — Сам аз бих влязъл в армията, ако не бях съсипан и стар — разорен от онзи проклет мошеник — и от бандата крадци и измамници в тази страна, които аз издигнах, сър, и които сега се разхождат с екипажите си — прибави той с пресекнал глас.
Добин се смая не малко при вида на този добър, стар приятел, почти побъркан от сполетялото го нещастие и влуден от старчески гняв. Жалете покрусения джентълмен — вие, които считате парите и доброто име за най-голямо благо; да, за такива ги считат и в Панаира на суетата.
— Да — продължи той, — понякога човек държи змии в пазвата си и ги топли, а сетне те го ухапват. Понякога човек сам слага просяка на коня и после той пръв го стъпква. Вие знаете за кого говоря, момчето ми. Говоря за един възгордял се с богатството си злодей от Ръсъл Скуеър, когото познавах, когато нямаше и един шилинг, и за когото се моля да го видя просяк — такъв, какъвто беше, когато му подадох ръка за помощ.
— Чух нещо за това, сър, от моя приятел Джордж — каза Добин, който с нетърпение чакаше разговорът да стигне дотук. — Кавгата между вас и баща му го нарани твърде много, сър. И дори ви нося известие от него.
— Аха, за това, значи, сте дошли, така ли? — извика старият човек, като скочи. — Какво! Може би той ми съчувствува, така ли? Много мило от страна на този оперен франт, с неговото контешко държане и хайлайфска надутост. Все още ли се навърта около дома ми? Ако синът ми имаше смелостта на мъж, щеше да го застреля. Той е също такъв злодей като баща си. Не позволявам да се споменава името му в дома ми. Проклинам деня, когато го пуснах там; и предпочитам да видя дъщеря си умряла пред краката ми, отколкото омъжена за него.