Раково отделение

Вече никому нямаше да принадлежи.

Такава е цената и трябва да се изплати цялата. Обхваналата ни страст измества всички останали страсти.

Единствено го дразнеше Подуев. Той бе силен, зъл, а изведнъж се разкисна и се поддаде на сладникавоидеалистичните шегички. Вадим не можеше да търпи, дразнеше се от тези баснички за смирението и любовта към ближния, за това, че трябва да се отречеш от себе си и отворил уста, да следиш къде и с какво да помогнеш на първия срещнат. А този непознат може би е брадясал лентяй или ненабит мошеник! Такава разводнена правдичка противоречеше на младия устрем и на цялото изгарящо нетърпение на Вадим, на неговата потребност да отекне като изстрел и да се раздаде до край. Той също се готвеше и обрече себе си не да взема, а да дава, но не дреболии, ръсени на всяка крачка, а с пламъка на подвига — веднага на целия народ и на цялото човечество!

И затова бе радостен, когато изписаха Подуев, а на неговото легло се премести Федерау. По-тих от него нямаше в стаята! Можеше по цели дни да не каже дума, а само да лежи и да гледа тъжно. Като съсед бе идеалният вариант за Вадим, но вдругиден, в петък, щяха да го оперират.

Мълча, мълча, а днес, когато стана дума за болестите, Федерау изведнъж сподели, че той боледувал и едва не умрял от възпаление на мозъчната ципа.

— Ударихте ли се?

— Не, простудих се. На работата бях вир-вода от горещина, а тръгнахме от завода на каросерията на камион и се простудих. Мозъчната ми ципа се възпали, почти бях загубил зрението си.

Разказваше спокойно, усмихвайки се, без да подчертава, че това е трагедия.

— А от какво сте станали вир-вода? — попита Вадим, макар че почти бе потънал отново в книгата си. Но разговорът за болестите винаги ще привлече слушатели. Федерау улови погледа на Русанов, който днес бе особено разкиснал се, и леко извърнат към него, продължи да разказва:

— Имаше авария в пещта и трябваше да се направи сложно запояване. Но ако изпуснехме цялата пара, за да охладим котела, трябваше да чакаме денонощия. През нощта директорът изпрати кола да ме вземе от дома; после ми каза: «Федерау, за да не спираме работа, можеш ли да облечеш защитен костюм и да слезеш долу?» «След като трябва, дайте костюма!» Това се случи преди войната, графикът бе много напрегнат, трябваше да се направи! Слязох и отстраних повредата. За час и половина… Можех ли да откажа? Името ми винаги бе на първите места на почетната заводска дъска.

Русанов го слушаше и гледаше с одобрение.

— Това е постъпка, с която може да се гордее и член на партията — похвали го Павел Николаевич.

— А аз съм и… член на партията — още по-скромно и бегло се усмихна Федерау.

— Били сте? — поправи го Русанов. (Похвали ги и те веднага го приемат сериозно.)

— И сега съм — съвсем тихо отговори Федерау.

Днес на Русанов не му бе до изясняване на обстоятелства, спорове и до поставяне на някого на истинското му място. Около него самия обстоятелствата бяха доста трагични. Но не можеше да подмине без внимание явната измислица. А геологът продължаваше да чете. Тихо, но отчетливо, знаейки, че ако напрегнат слуха си, ще чуят, Русанов каза: