Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Той я гледаше нежно със зелените си очи.
— Пак не взехме предпазни мерки. — Ръката му погали корема й. — Не че съжалявам за това. Искам да ми родиш дете, Изабел. Искам от любовта ни да се роди син или дъщеря.
— Да — прошепна тя. — И аз искам това.
Той я притисна към себе си и я погали по косата.
— Ще ти намеря къща, за да не ни безпокои никой. Може би дори ще бъде най-добре да напуснем Лондон. Нали няма да имаш нищо против да се преместиш да живееш в имението ми в Дербишър? — Той не дочака отговора й и продължи: — Там ще ти хареса, особено през лятото. Хълмовете са прекрасни и покрити със зеленина, а до къщата на вдовицата има разкошна розова градина.
— Къщата на вдовицата?
— Да. Там ще живееш ти. Тя се намира само на половин миля от главната къща, в една горичка от брези. — Той я целуна нежно по челото. — Повярвай ми, любов моя, нищо няма да ми бъде по-приятно от това да живееш в моята къща и да спиш до мен всяка вечер. Но така поне ще можем да се виждаме всеки ден, да се храним заедно, да излизаме на дълги разходки. Можеш ли да яздиш?
Изабел почувства някакво смътно подозрение и само поклати глава. Какво искаше да я накара да направи той?
— Тогава аз ще те науча. — Ще яздим до едно място дълбоко в гората, където обичах да ходя като малък. Там има една долина, през която минава рекичка, и там можем да лежим заедно следобед. Бих искал да видя косата ти, разпръсната върху тревата, и кожата ти, огряна от слънцето. — Докато говореше, ръката му се плъзгаше нежно по тялото й. — И не трябва да се притесняваш от натрапници. Наоколо няма да има никой, който да наруши уединението ни. На обществото ще му бъде забранено да влиза в имението. Така ще мога да посветя цялото си време на теб.
Тихият му, омайващ глас я възбуди, въпреки че тя бавно започваше да осъзнава истинския смисъл на думите му.
— Ти искаш да бъда твоя любовница?
— Да. — Графът хвана лицето й между големите си ръце. — Искам да бъдеш част от живота ми, Изабел. Постоянна част. Винаги ще се грижа за теб. До края на живота ни.
Тя поклати бавно глава.
— Не искам да имам любовна връзка.
Той се намръщи.
— Така ли? Но аз мислех, че искаш да бъдеш с мен. Нали каза, че ме обичаш. — Той се вгледа в очите й и се вцепени, когато осъзна какво имаше предвид Изабел. — Любов моя — каза дрезгаво той, — да не си мислила, че ще се оженим?
Тя не можеше да говори. Можеше само да лежи наранена и да гледа как мечтаният замък се срива.
Керн затвори очи за няколко секунди. Когато ги отвори отново, на лицето му беше изписано съжаление.
— Господи! Съжалявам, ако съм те подвел. Но ти сигурно разбираш, че брак между нас е невъзможен.
— Не — прошепна тя. — Не разбирам.
— Аз имам дълг, място в парламента, което някой ден трябва да заема, отговорност пред обществото. Колкото и да ми се иска да не беше така, не мога да променя обстоятелствата. Не мога да променя социалното си положение. — Пръстите му се плъзнаха по деликатната й брадичка. — Никой от нас не може да промени това.
Изабел отблъсна ръката му.
— За теб аз съм копелето на една уличница и никога няма да бъда нещо повече.
— Това не е вярно. Ти си много повече. Ако не беше така, нямаше да бъда до теб сега, нямаше да захвърля всичко, в което вярвах.
— О, да не би сега да ме обвиняваш за това, че съм съсипала живота ти?
Графът я сграбчи за раменете.
— Изабел, ти си моят живот. Никога няма да те изоставя, имаш честната ми дума. Не искам да изпитваш никакви съмнения за пълното ми отдаване само на теб.
Тя седна в леглото и се отдръпна назад, за да пропъди изкушението да приеме предложението му.
— А когато поискаш наследник? — попита тя. — Какво ще направиш тогава? Ще се ожениш за някоя дама. Ще ме оставиш заради нея.
Той стисна зъби и погледна встрани, сякаш си представяше мрачно бъдеще.
— Имам втори братовчед, който може да ме наследи. Винаги съм възнамерявал да изпълня дълга си и да се сдобия с наследник, но сега това е невъзможно. — Той целуна трескаво ръката й и я погледна с нескрит копнеж. — Обичам те, Изабел. Не мога да си представя, че ще споделям живота си с друга, а не с теб.
Тя бе копняла да чуе тези думи от мъжа, когото обичаше толкова силно, но срамното предложение на Керн не й позволяваше да изпита радост.
Изабел стана от леглото, сграбчи ризата си и покри с нея гърдите си.
— Милорд, страхувам се, че ще се наложи да оцелеете без мен. — Гласът й беше дрезгав. Внезапно ужасната мъка я разгневи. — Виждате ли, аз нямам намерение да ставам като майка си. Няма да пропилея живота си, опитвайки се да получа мъж, който винаги ще остане недостъпен за мен. Децата ми също няма да бъдат родени незаконно като мен.