Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
Изабел се притисна към него и остави ръцете си да се плъзнат по мускулестата му фигура.
— Мой най-скъпи графе — прошепна тя, — сега само настоящето има значение. Аз също се нуждая от теб. Дори повече, отколкото съм смятала за възможно.
Очите му се изпълниха със страст — толкова силна, че на Изабел й се стори, че само си въобразяваше. Той измъкна иглите, които придържаха прическата й, и дългите й къдрици се спуснаха към кръста й.
— Прекрасна — промълви графът, заравяйки пръсти в гъстата й коса.
Той се наведе напред, за да вдъхне аромата й, и тя преглътна с усилие.
Керн наведе глава към нея и впи устни в пулсиращата вена на врата й, а ръцете му се плъзнаха по извивките на кръста и бедрата й. Бързо разкопча роклята й и я остави да падне в краката й. След няколко минути тя стоеше гола срещу него и се наслаждаваше на еротичното триене на чувствителната й плът в намокрените му от дъжда дрехи.
Тя усещаше удоволствие навсякъде, където той я докосваше, и цялото й тяло бе обзето от треска. Изабел вече не можеше да устои на изкушението. Пръстите й се спуснаха по панталоните му и намериха хълма на възбудата му. Любовта й придаде смелост и тя си позволи да разкопчее панталоните му. Копието му изскочи под пръстите й, дебело и горещо.
— Не още. — Керн я притисна към колоната на леглото, протегна ръцете й над главата и сграбчи китките й с една ръка, а с другата започна да я гали. — Първо ме остави да те докосвам… да те вкусвам… навсякъде.
Той сведе поглед към стройното й тяло и Изабел усети как краката й омекват. Керн хвана закръглената й гръд и започна да си играе с перлените връхчета. След това наведе глава и ги захапа. Възбуда заля тялото й и тя започна да се извива срещу него. Искаше да го докосва, да го приеме в себе си, но той не пускаше ръцете й и я подлагаше на чувствена атака.
Едната му ръка се спусна надолу и започна леко да гали бедрата и корема й, докато Изабел не разтвори крака.
— Моля те — простена. — О, моля те!
Керн не сваляше поглед от лицето й, докато пръстите му се движеха към тъмния триъгълник между бедрата й.
— Моя си — каза той с дрезгав глас и пръстът му се плъзна между влажните гънки.
— Да. — Изабел отметна глава назад и цялото й същество реагира на прекрасния му допир. Тялото й започна да се движи в ритъма на милувките му и когато той спря, тя извика недоволно.
Внезапно Изабел осъзна, че междувременно графът беше пуснал ръцете й. Той коленичи пред нея и обхвана бедрата й. Тя се напрегна от изненада, когато усети бузата му срещу вътрешната страна на бедрото си. Преди да успее да каже нещо, езикът му се заби дълбоко в нея и започна да влиза и излиза в ритъм, от който коленете й се разтрепериха.
За да не падне, тя се хвана с ръце за широките му рамене и се остави удоволствието да я издигне високо, още по-високо, докато най-накрая не падна с радостен вик върху вълна от екстаз.
Керн се изправи и Изабел усети как той я повдига, разтваря краката й, за да я подготви за мощното си оръжие. С един тласък той я изпълни изцяло и тя уви крака около кръста му, докато здравите му ръце я придържаха. Изабел затвори очи и положи буза върху влажната му риза, а ръцете й се вкопчиха в тила му. Той изстена името й, докато се движеше в нея. Тя го поемаше все по-дълбоко и по-дълбоко, отново и отново. Най-сетне плътта й се стегна около него и тя за втори път изпита върховното удоволствие Керн извика, стисна я силно и тялото му се разтресе.
Той я свали на земята, но петите й още не бяха докоснали килима, когато отново я вдигна на ръце и я положи върху леглото. След това отстъпи назад. Изабел искаше да го чувства близо до себе си и посегна към него. Натисна я обратно върху възглавниците.
— Почакай, любов моя.
Керн свали сакото, вратовръзката и ризата си и ги остави да паднат на пода. През цялото време погледът му се плъзгаше по голото й тяло, разпалвайки нов огън в нея, въпреки че Изабел се чувстваше твърде изтощена, за да помръдне.
Искаше й се да почувства тежестта му върху себе си и тя вдигна безмълвно ръце, подканвайки го да легне при нея. Графът се подчини, настани се до нея на леглото и положи глава в сгъвката на рамото й. Едната му ръка се плъзна под гърдите й.
— Обичам да чувствам как ме покриваш с тялото си.
Той повдигна брадичката й, погледна я в очите и каза:
— Аз пък обичам теб.
Тези думи изкачиха Изабел на върха на романтичните й мечти. Струваше й се, че всеки момент ще се разплаче от радост.
— Джъстин! О, Джъстин!
Той отново се сля с нея, бавно, сластно, и я доведе до върха. След това я прегърна и телата им се успокоиха, сякаш бяха едно. Дъждът чукаше по стъклата на прозорците и ги караше да се чувстват, сякаш останалият свят не съществуваше.