Грешница на любовта
- Автор: Смит Барбара Доусон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Николай Долчинков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Грешница на любовта». Краткое содержание книги:
— Да не те боли стомахът? Твърде рано е да показваш признаци на зачеване.
Изабел застина на мястото си. Тя остави бавно ножа, който беше хванала в ръка.
— О, лельо Мини. Наистина ли смяташ, че вече може да съм забременяла?
— Възможно е. Лесно е да се оставиш на страстта, но след това трябва да си платиш. Трябва да ми обещаеш, че отсега нататък ще внимаваш.
Мини не знаеше, че Керн нямаше да се върне вече. Изабел нямаше да го види никога, освен ако не се решеше да направи онова, което беше обмисляла цяла нощ.
— Но аз обичам Джъстин и искам дете от него.
— Недей, скъпа. — Мини поклати глава. — Не трябва да си въобразяваш такива неща, за да не останеш разочарована. Казвала ли съм ти за бебето, което загубих?
— Не — отвърна изненадано Изабел. — Какво се случи?
— Това стана малко преди майка ти да ме приеме тук. — Мини се настани на един стол. — Бях сираче и имах щастието да си намеря работа като прислужница в дома на един виконт. Синът на господаря ме харесваше и ме изкушаваше да вдигна роклята си. Колко приятно беше когато го направихме за първи път! Аз исках още и ние продължихме така няколко месеца. — Тя се усмихна, но миг по-късно чертите й се втвърдиха. — Родителите му се досещаха, но си затваряха очите, докато коремът ми не се наду. Тогава моментално ме изхвърлиха на улицата.
Изабел преглътна конвулсивно, когато си представи Мини като младо момиче, оставено само да се справя.
— О, лельо Мини. И какво направи? Къде отиде?
— Беше лято, така че успях да оцелея на улицата. Разбира се, никой не искаше да ме вземе на работа. За храна имах само няколко пенса, които бях спестила. Нищо чудно, че бебето се роди преждевременно и беше твърде слабо. Горката ми дъщеричка умря в ръцете ми.
Очите на Изабел се насълзиха. Тя стана от мястото си и прегърна жената, която й беше като майка.
— Толкова съжалявам. Не съм и предполагала.
— О, така стана по-добре. Нещастието ме изпълни с решителност да се справя и когато чух, че майка ти търси компаньонка, веднага отидох при нея. Аврора имаше добро сърце. Тя беше потресена от общото между нас и веднага ме нае. Тогава се роди ти и това беше като благословия за мен, защото имах втора дъщеря, която бе заменила бебето, което изгубих.
— Обичаше ли го? Имам предвид бащата.
Мини сви рамене.
— Любов е просто по-красива дума за похот. Е, той вече не е сред живите. Една година по-късно той и родителите му починаха от някаква болест. Дано черните им души се пържат вечно в ада. От него научих много ценен урок — можех да се забавлявам с мъжете, но трябваше да вземам и парите им.
Цинизмът на възрастната жена накара Изабел да потръпне вътрешно. Колко странно, че беше познавала Мини през целия си живот, а никога не бе чувала за тази трагична случка в миналото й.
— Джъстин не е такъв. Той няма да изостави детето ни. Обеща ми.
— Всички мъже дават обещания в спалнята. Несъмнено и баща ти е постъпил по същия начин с Аврора. Но да ти е изпратил и пени след смъртта й?
— Не е.
— Виждаш ли? Мъжете изобщо не се интересуват от копелетата си.
Изабел сведе глава. Като дете, тя бе мечтала да бъде поканена в замъка за среща с краля. Той щеше да я приеме с разтворени обятия, да я обяви за отдавна изгубената си дъщеря и двамата щяха да бъдат заедно завинаги…
Сега, когато беше пораснала, Изабел знаеше, че това беше невъзможно.
Но тя можеше да познае щастието с Керн.
Тази мисъл й се струваше като светлина в края на дълъг и тъмен тунел. Изабел усети внезапен прилив на надежда и осъзна, че й беше предоставена възможност, каквато Мини и Аврора не бяха имали. За разлика от тях, тя имаше мъж, който я обичаше истински и който искаше тя да бъде постоянна част от живота му. А тя му беше отказала заради някакви глупави скрупули.
— Джъстин не е като Аполон и като развратника, който те е прелъстил — каза бавно тя. — Той иска да бъда негова любовница.
Мини присви очи.
— Той е поискал от теб да го обслужваш?
Изречено с такива откровени думи, предложението на Керн изглеждаше срамно и ужасно. Изабел се загледа в храната пред себе си.
— Аз исках да се омъжа за него, лельо. И все още го искам. Но сега осъзнавам, че положението ни е твърде различно. Не мога да се надявам да получа невъзможното. Мога само да се възползвам от щастието, което той ми предлага.
Мини отиде до Изабел и я потупа по гърба.
— О, не се тревожи, скъпа. Разбира се, че негово благородие не може да се ожени за момиче с твоя произход. Такъв е животът. Ти ще останеш тук с лелите си и ние ще се погрижим негово благородие да си плаща добре за привилегията да те посещава. Ще бъдеш осигурена до края на живота си…