Кралица на магиите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: The Belgariad #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралица на магиите». Краткое содержание книги:
Но пророчеството гласяло, че той ще се събуди и отново ще пожелае да установи господството си над целия свят. Сега Кълбото е откраднато от жрец на Торак и скоро ще настъпи мигът, когато злият Бог ще се събуди.
Великият магьосник Белгарат и дъщеря му Поулгара — най-могъщата вълшебница на света, вървят по следите, оставени от кълбото. Целта им е отново да си го възвърнат, преди да се е случило страшно, смъртоносно бедствие. Придружава ги момъкът Гарион — който само преди месеци е бил обикновено момче в обикновена селска ферма, ала сега тъкмо той е центърът на разгорешените събития. Младежът никога не е вярал в съществуването на магьосниците. Ала с всяка измината левга у него нараства особена сила. Тя го принуждава да прибягва до магии, които умът му не може да приеме.
— Ти си ужасен — подхвърли леля Поул.
Дриадите се бяха скупчили около господин Улф. Само кестенявата, която беше пленила Гарион, се беше отдръпнала настрани и непрекъснато се мръщеше, докосвайки с пръст върха на стрелата си. Накрая се приближи до Гарион и попита с надежда:
— Не мислиш за бягство, нали?
— Не! — енергично отрече младежът.
Дриадата въздъхна разочаровано.
— Защо не вземеш да помислиш малко, а после побегни… Ей така, за да ми направиш услуга?
— Съжалявам, няма да мога — отвърна той.
Кестенявата отново въздъхна, този път горчиво.
— Все така се случва, че не мога да се позабавлявам.
После подсмъркна и отиде при останалите.
Силк излезе от палатката си, после бавно и внимателно започна да се приближава към тях; след малко, когато дриадите привикнаха с присъствието му, излезе и Дурник.
— Те са просто деца, нали? — каза Гарион на леля Поул.
— Само така изглежда — отговори тя. — Много по-възрастни са, отколкото ти се струва на пръв поглед. Всяка дриада живее толкова, колкото нейното дърво, а дъбовете са дълголетници.
— А къде са момчетата дриади? — попита младежът. — Тук виждам само момичета.
— Не съществуват момчета дриади скъпи — обясни тя и отново се зае с готвенето.
— Ами тогава как… Искам да кажа… — Той се запъна и усети как ушите му се сгорещяват.
— Хващат си мъже — отвърна леля Поул. — Пътници и други, които попаднат наоколо.
— О! — Младежът деликатно изостави тази тема.
След като закусиха и грижливо угасиха огъня с вода от потока, оседлаха конете и поеха през леса; Господин Улф вървеше напред, все още заобиколен от мъничките дриади, които се смееха и бъбреха като деца. Мърморенето на дърветата около тях вече не беше враждебно и пътешествениците се движеха сред шумолене на милиони листа, които сякаш ги посрещаха с „добре дошли“.
Късно следобед стигнаха да обширна поляна в центъра на Леса на дриадите. Израсъл сам, без други дървета наоколо, сред поляната се издигаше толкова огромен дъб, че Гарион едва ли можеше да си представи как нещо толкова величествено може да бъде живо. Тук-там в покрития с мъх ствол зееха отвори, големи колкото пещери, по-ниските клони изглеждаха широки като истински пътища, останалите се простираха във всички посоки, хвърляйки сянка почти върху цялата поляна. Дървото вдъхваше чувство за многолетна възраст и търпелива мъдрост. Гарион долови странно усещане, като че някой плахо докосна ума му — сякаш лист на дърво бе помилвал лицето му. Това не можеше да се сравни с никое друго чувство, което беше изпитвал досега, ала този жест като че ли също го поздравяваше с „добре дошъл“.
Дървото беше буквално препълнено с дриади, които се бяха натрупали по клоните като истински разцъфнали цветове. Смехът им и момичешкото им бъбрене изпълваха въздуха с птичи песни.
— Ще съобщя на майка си, че сте пристигнали — рече Ксера и тръгна към дървото.
Гарион и останалите слязоха от седлата и несигурно зачакаха край конете. Дриадите любопитно надничаха над главите им, шепнеха си нещо и често се кискаха.
Незнайно защо веселите погледи на дриадите караха Гарион да се чувства много срамежлив. Той пристъпи по-близо до леля Поул и забеляза, че останалите също се трупат около нея, сякаш несъзнателно търсят закрилата й.
— Къде е принцесата? — попита тя.
— Ето я там, госпожо Поул — отговори Дурник. — Отиде с онази група дриади.
— Наблюдавай я — нареди му леля Поул. — Ами къде е онзи скитник, баща ми?
— Близо до дънера на дървото — отговори Гарион. — Дриадите, изглежда, са много привързани към него.
— Стар глупак — мрачно подметна леля Поул.
От една хралупа в дървото, разположена доста по-високо от най-ниските клони, се появи друга дриада. Вместо къса туника, каквато носеха останалите, тя беше облечена в пищна зелена рокля, а в златистата й коса беше вплетен венец от имел. Горската нимфа грациозно се спусна на земята.
Леля Поул пристъпи напред за да я поздрави, останалите тръгнаха на почтително разстояние след нея.
— Скъпа Поулгара — сърдечно изрече дриадата. — Колко отдавна не съм те виждала!
— Всеки със задачите си, Ксанта — обясни леля Поул.
Двете нежно се прегърнаха.
— Да не би да си довела всички тези с теб като подарък за нас? — попита кралица Ксанта и огледа възхитено мъжете зад леля Поул.
Леля Поул се разсмя.
— Боя се, че не, Ксанта. С удоволствие бих ти ги подарила, ала ще имам нужда от тях.
— Е, добре — рече кралицата с престорена въздишка. — Добре дошли всички — поздрави ги тя. — Разбира се, ще вечеряте с нас.