Децата на Дюна [Children of Dune - bg]

— Мнозина са управлявали, без да прибягват до помощта на подобна информация — отбеляза Тйеканик.

Фарад’н го погледна за миг и каза:

— Управлявали са и са се сгромолясвали.

Башарът плътно стисна устни при толкова явния намек за Шедъм. Ставаше дума за сгромолясването на един сардукар, а нито един от подобните нему не можеше да понесе леко такъв спомен. След като спечели и този път без особена трудност словесния двубой, Фарад’н продължи:

— Тйек, мога да те уверя, че начинът, по който планетата оказва влияние върху подсъзнанието на своите обитатели, никога не е бил оценяван с полагаемото му се внимание. За да победим атреидите, налага се да разбираме не само Каладън, но и Аракис: едната е планета с мек и влажен климат, а другата е опитно поле за взимане на трудни решения. Тясната връзка на атреидите и свободните е единствено по рода си явление. И ние сме длъжни да разберем как се е стигнало до него, защото в противен случай няма да можем да се изправим срещу тях, камо ли да ги победим.

— Но каква е тук връзката с предложението на Айдахо? — попита Венсика.

Фарад’н снизходително сведе поглед към майка си.

— Започваме да работим за тяхното поражение с различните видове стрес, които внасяме в обществото им. Стресът е много мощно оръжие. А и пълната му липса е твърде важна. Не сте ли забелязали как атреидите са давали възможност на нещата да се развиват спокойно и безпроблемно?

Тйеканик си позволи кратко кимване в знак на съгласие. Попадението бе наистина добро. Един сардукар не трябваше да бъде оставян да расте прекалено спокойно. Въпреки това ходът на Айдахо продължаваше да го безпокои. Той каза:

— Може би ще е най-добре да отхвърлим предложението.

— Още не — бързо възрази Венсика. — Разполагаме с широка гама от възможности за избор. Нашата задача е да идентифицираме колкото се може по-голяма част от тази гама. Синът ми е прав, трябва ни повече информация.

Фарад’н я погледна, преценявайки както намерението зад нейните думи, така и външното им значение.

— Ще съумеем ли — попита той — да разберем кога сме прекосили мястото, отвъд което липсва възможност за алтернативен избор?

Тйеканик изхихика със зле прикрита ехидност:

— Ако питате мен, отдавна сме го преминали и вече няма връщане.

Фарад’н отметна назад главата си и високо се разсмя:

— Тйек, все още можем да избираме! Когато изчерпим всички варианти, моментът ще е много подходящ да си го признаем!