Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)
- Автор: Солженицын Александр Исаевич
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Рекло телето дъба да мушка (Очерци от литературния живот)». Краткое содержание книги:
Но чевръстият Воронков не бърза. По-точно казано, той търси комюникето, търси го, но не може да го намери веднага. (А току-що беше ми потрябвало моето Писмо до конгреса, за да го цитирам — той още преди мен се извърна и ми подаде: „Заповядайте!“ — позива, издаден от „Посев“, — стигна ми умът да го отклоня.) Още малко, още малко им остава да се държат! А къде са имперските резерви?… Тук-там се надигат изпод копитата: „Защо да гласуваме? Нали още не сме решили?! Нали има и за, и против?!“
И ето я черната гвардия! — Корнейчук (разярен скорпион, изправен на задните си краченца)! Кожевников! И на бели коне — готовата да премине на противниковата страна конница на Сурков! И още, и още, от дълбочина — нови и нови твърдочели — Озеров, Рюриков, приличащият на хокеист Баруздин.
(Баруздин седи до мен, за всеки изказващ се го питам: тоя пък кой е? А онзи там? Казва ми името на своя съсед. Не, ей онзи? Казва ми името на друг съсед. Не, между тях! — лицето му прилича на дебел задник с наденати светли очилца. Ах, това бил другарят Мелентиев от отдел „Култура“ на ЦК. Тайният диригент! Седи и драска в бележника си. Драскай! Да разбереш какво е бивш концлагерист!)
И после — всички национални роти (Абдумомунов, Бровка, Кербабаев, Яшен, Шарипов), в техните републики се разорават целинни земи, изграждат се язовири — каква ти „Ракова болница“? какъв ти Солженицин? Защо той пише само за страдания, когато ние пишем само за радостни неща?
Колко ли са? Край нямат! Само прибалтийците мълчат с наведени глави. Виждат изтървания си жребий. Не стихва войнишката стъпка, не секват заучените фрази. Противниците са запълнили цялото поле, цялата земя, целия въздух! Бойното поле ще остане в техни ръце. Ние уж бяхме посмели, непрекъснато атакувахме. А бойното поле е в техни ръце.
Бородино! Трябва да се мине време, за да проумеят двете страни кой е победил през този ден.
По лицето на Федин неговите дългогодишни компромиси, предателства и подлости са отпечатани една върху друга, една върху друга, и без изключение (и преследването на Пастернак той го започна, и процесът срещу Синявски е негово предложение). При Дориан Грей всичко това се сгъстявало на портрета, на Федин му било писано да го поеме с лицето си. И с това лице на порочен вълк той води нашето заседание, нелепо предлага да съм вдигнел лай срещу Запада, понасяйки с удоволствие притесненията и оскърбленията на Изтока. През избледнилия лицето му слой от пороци неговият череп още се усмихва и кима на ораторите: ама той наистина ли вярва, че ще им отстъпя?… Аз отдавна съм влязъл в ритъма: пиша ли, пиша протокола. Лицето ми е смирено — о, вълци, още не знаете какво представлява политзатворникът. Има да съжалявате за непредпазливите си думи!
В моето последно, вече четвърто, изказване си позволявам да се заканя и на отдел „Култура“ на ЦК („за «Пирът на победителите» ще отговаря организацията, която…“) и да си поиграя с Федин — то се знае, че приветствам предложението му! (Всеобщи усмивки! Аз съм сломен!…) То се знае, че съм за публичност. Стига сме крили стенограмите и речите!… Отпечатайте моето Писмо, а после ще видим!…
Ропот и вой. Става Рюриков и, скръбно бърчейки догматичното си чело:
— Александър Исаевич! Вие просто не си представяте какъв ужас пише за вас западната преса. Би ви настръхнала косата. Елате утре в „Иностранная литература“, ще ви дадем подборки, изрезки.
Поглеждам си часовника:
— Искам да ви припомня, че не съм московски жител. Сега тръгвам да хвана влака и не ще мога да се възползвам от любезността ви.
Ропот и вой. Измаменият разгневен Федин закрива обсъждането, което бе траяло пет часа. Аз коректно измърморвам две довижданета през двете си рамена и си тръгвам.
Бойното поле е в техни ръце. Те не отстъпиха никъде, нищичко.
Но чия е победата?
Същия ден не сколасах да се видя с А. Т. Той ми изпрати писмо: „Просто Ви се любувах и се радвах за Вас и нас… Очевидно превъзходство на правдата над всевъзможните хитрини и «политиката». На пръв поглед няма никакъв напредък. Но в действителност безусловно настъпи промяна в наша полза… Практическият ми извод е, че сме готови да сключим с Вас договор, а по-нататък ще видим.“
Но не по малко от Твардовски ме смая Би Би Си. Заседанието приключи в петък вечерта. Мина се weekend-ът — а в понеделник през деня англичаните вече предаваха, че са ме викнали на секретариата, и за смисъла на заседанието — доста точно.
Не съм игла в купа сено, сега няма да се изгубя!