Древноиндийската култура

Централен проблем във Веданта е проблемът за опита или за целостта на познанието. Европейската и американската философия се изграждат върху данните от познанието в будно състояние или само върху една част от опита. Те превръщат този опит в стандарт за реалността и съобразно него оценяват опита от съновиденията и дълбокия сън. Това според разглежданата индийска философия не може да доведе до постигане на истината. Единствено правилният път е да се взема предвид целият опит, т.е. опитът от познанието в будно състояние, от съновидения и от съня без съновидения. Изучаването на трите състояния според Веданта освен всичко ще ни доведе до извода, че целият свят, който възприемаме в будно състояние, е толкова създание на ума, колкото и светът по време на сън. И тъй като и двата изчезват по време на дълбок сън, което не значи, че процесът на познание прекъсва, обективният свят, виждан в предните две състояния, е нереален и илюзорен.

Веданта дава интересно обяснение на живота и с това помага за реализиране на универсалното добро в този свят. Според нея хората разглеждат върховното добро като върховно блаженство в този или в бъдещия живот, изхождайки от индивидуална гледна точка. Това е и разбирането на религията и мистицизма. Като религия Веданта споделя този възглед, но като философия отива по-нататък и това е важно. Човек не е щастлив, ако не е удовлетворен от притежанието на колкото е възможно повече от онова, което е извън него. Той търси богатство и всички средства за щастие, лежащи извън него — противния пол, приятели, общество. Но с време той започва да чувства, че тяхното благополучие става негово благополучие. Ако размишлява върху това, ще разбере, че доброто на хората и доброто на другите създания даже на растителния свят са взаимно зависими. Всъщност това, което съставя тялото на човека, съставя в различни комбинации материалния свят. Неговото тяло е храна на други, както други неща са храна за него. Този обмен е непрекъснат и е невъзможно да се каже дали има нещо, което може да се нарече наше собствено във всеки даден момент. Ето защо е заблуждение да се мисли, че нашето тяло съществува постоянно и отделно от всичко останало. Така също индивидуалният ум е съставен от мислите и идеите на нашите родители, предци, съседи, от мислите на познатия на индивида свят. Не е възможно да се определи къде точно свършва възприетото от другите и къде започва индивидуалното в ума на човека. Така стои въпросът със страстите, чувствата, стремежите.