Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
За метафизиката на Веданта не съществува въпросът как е възникнал светът, тъй като причинността действува само във времето. Щом чистото съзнание е всичко, и будуването, и сънят и онова, което наричаме свят, са само негови други имена.
Но какво е чистото съзнание? То не е нито идея, нито обект. То е свидетелят, който обръща всичко друго в обект, и ни е известно най-вече като нашето същностно Аз. То не може да бъде определено с каквато и да е категория на мисълта, тъкмо защото тя е категория на мисълта. Да се разглежда като обект, означава да се извършва несправедливост към неговата природа. Но да не бъде обект не означава да не бъде нищо. То е повече реално от всичко друго, защото е нашето Аз. Да питаме дали съществува означава да питаме дали самите ние живеем. В дълбокия сън ние намираме чистото съзнание, в будуването и в съновидението виждаме света като добавка към него. Тъй като с това се изчерпва цялата реалност, приемаме, че тази добавка, светът е само оригинално чисто съзнание, явяващо се като обект на себе си.
Една от характерните особености на Адвайта-Веданта е нейното учение за мая. Вярата в обектите на видимия свят идва у нас естествено и се дължи на незнанието на истината. Идеята за съществуването на видимия свят като нещо независимо от крайната реалност е всеобщо заблуждение и извор на всички злини. В действителност Брахман нито създава, нито разрушава. Той е над времето и промените и е блажен в себе си. В най-строг смисъл ние сме Брахман. Това е строгата позиция на Веданта, а доктрината за мая е теоретична отстъпка на овладените от незнание за обяснение на произхода на света. Мая е силата, приписвана на Брахман, отговорна за появата на света.
Макар постепенно изтикан в периферията на индийската мисъл, материализмът е играл важна роля в културната история на страната. Общоприето е мнението, че като философска система е много стар, а някои учени твърдят, че първоначално е единствената философска школа и че всички останали са се появили в борба с него. Във всеки случай не е недопустимо, че най-радикалната и в същото време най-авторитетната школа на индийския материализъм, Локаята, е първата развита философска система, докато останалите са се набелязвали като тенденции.
За митичен създател на школата се смята обожественият мъдрец Брихаспати. На него се приписват много от химните във Ведите, които в една или друга степен отразяват скептицизма на някои хора по отношение на съществуването на ведическите богове или негативното им отношение към брахманството. Не по-малко важно е да се отбележи, че следите на опозиция срещу религията на Ведите се съдържат още в самите тях. Материализмът под формата на Локаята, или Чарвака, се развива повече от две хиляди години, като постоянно е атакуван от всички страни. Затова днес не са запазени оригинални трудове на създателите на тази система и главните извори за изучаването й са произведения на нейните противници.
Индийският материализъм се заражда спонтанно и независимо от материалистичните учения на останалия древен свят, но показва много сходни с него черти. Като оставим настрана това, както и редица достойни за по-подробно изложение въпроси, ще отбележим само най-същественото.
За Локаята съществуването на чисто съзнание или на постоянен поток на съзнание е мит. Съзнанието е функция на тялото. То не обитава в различните части на материята. Когато тези части се съчетаят в определена форма по начин, необяснен от науката, те показват признаци на живот. Съзнанието е неразделимо от живота. Нашата способност на мислене изчезва с разпадането на елементите, които я обуславят. Съзнанието е продукт на тялото, надарено с живот и с витален дъх. Когато тялото загине, не може да остане никакво съзнание. Така че няма нищо, което трансмигрира. Тялото, съзнанието, сетивата са преходни. Не съществува никаква по-висша реалност от четирите елемента на света. Тяхната комбинация по определен начин създава ума. Инстинктивните движения и реакции на новороденото се дължат толкова на външни въздействия, колкото отварянето и затварянето на цвета на лотоса в различните часове на деня и нощта или движението на желязото под въздействието на магнита. Както контракцията е функция на мускулите, така мисълта, чувствата и т.н. са функция на мозъка.