Танц с дракони

— Ваше сияние — простена той, проснат върху мраморния под в краката ѝ, — войските на юнкайците се спускат към Ащапор. Моля ви, елате на юг с цялата си мощ!

— Предупредих краля ви, че тази негова война е глупост — напомни му Дани. — Не пожела да ме послуша.

— Клеон Велики искаше само да порази злите търговци на роби от Юнкай.

— Самият Клеон Велики е търговец на роби.

— Знам, че Майката на дракони няма да ни изостави в нашия час на гибел. Заемете ни своите Неопетнени, за да защитят стените ни.

„Ако го направя, кой ще защити моите стени?“

— Много от моите освободени бяха роби в Ащапор. Може би някои ще пожелаят да помогнат в защитата на краля ви. Това е техен избор, като свободни хора. Дадох на Ащапор свободата му. От вас зависи да я защитите.

— Значи всички сме мъртви. Даде ни смърт, не свобода! — Гаел скочи на крака и я заплю в лицето.

Белвас Силния го сграбчи за рамото и го събори върху мрамора толкова силно, че Дани чу как изпращяха зъбите му. Бръснатото теме щеше да му причини и нещо по-лошо, но тя го спря.

— Стига — каза и изтри бузата си с края на токара си. — Никой не е умирал от една плюнка. Изведете го.

Извлякоха го за краката, като оставиха кървава диря и няколко счупени зъба. Дани с радост щеше да върне останалите молители… но все още беше тяхната кралица, тъй че ги изслуша и се постара да им даде правосъдие.

Късно следобед адмирал Гролео и сир Баристан се върнаха от огледа на галерите. Дани свика съвета си, за да ги изслуша. Сив червей представяше Неопетнените, Скааз мо Кандак — Бронзовите зверове. В отсъствието на кръвните ѝ ездачи един съсухрен джака ран, Ромо, с присвити очи и кривокрак, дойде да говори от името на нейните дотраки. Освободените ѝ бяха представени от капитаните на трите отряда, които бе сформирала: Молоно Йос Доб от Здравите щитове, Симон Шарения гръб от Свободните братя, Марселен от Мъжете на Майката. Резнак мо Резнак висеше до лакътя на кралицата, а Белвас Силния застана зад нея, скръстил огромните си ръце. На Дани нямаше да ѝ липсва съвет.

Гролео беше много нещастен, откакто бяха разглобили кораба му, за да построят обсадните машини, които ѝ спечелиха Мийрийн. Дани се беше опитала да го утеши, като го обяви за свой лорд-адмирал, но това беше празна титла: мийрийнската флота бе отплавала за Юнкай, когато войската на Дани настъпи към града, тъй че старият пентоши беше адмирал без кораби. Но ето, че сега се усмихваше иззад проскубаната си посребрена брада така, както Дани рядко го беше виждала.

— Корабите са здрави значи? — каза тя обнадеждено.

— Достатъчно здрави, ваше величество. Стари кораби са, да, но повечето са добре поддържани. Корпусът на „Чистокръвната принцеса“ е прояден от червеи. Не бих я извел в открито море, без да се вижда сушата. На „Нарака“ ще ѝ дойде добре ново кормило и въжета, а „Пъстрият гущер“ има няколко напукани гребла, но ще свършат работа. Гребците са роби, но ако им предложим честна заплата на гребец, ще останат с нас. Освен гребането не знаят нищо друго. Тези, които напуснат, може да бъдат заменени с наши екипажи. Пътуването до Вестерос е дълго и трудно, но тези кораби са достатъчно здрави, за да ни откарат там според мен.