Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Жестоко, несъмнено. Когато един ковач прави меч, пъха лезвието в огъня, бие го с чук, след това го потапя в ледена вода, за да закали стоманата. Искаш ли да вкусиш сладостта на плода, трябва да поливаш дървото.
— Това дърво беше поливано с кръв.
— Как иначе, за да стане войник? Твое сияние се наслади на танцьорите ми. Ще те изненада ли, ако научиш, че са роби, гледани и обучавани в Юнкай? Танцуват откакто са проходили. Как иначе да се постигне такова съвършенство? — Отпи глътка вино. — Вещи са във всички еротични изкуства също така. Мислех си да ти ги подаря.
— Непременно. — Дани не беше изненадана. — Ще ги освободя.
Той потръпна.
— А какво ще правят със свободата си? Все едно да дадеш на риба ризница. Те са създадени да танцуват.
— Създадени от кого? От господарите им? Може би биха предпочели да строят или да пекат, или да копаят? Питал ли си ги?
— Може би слоновете ти предпочитат да са славеи. Вместо със сладка песен нощите на Мийрийн ще са пълни с оглушителен рев, а дърветата ще се чупят под тежестта на гигантски сиви птици. — Ксаро въздъхна. — Денерис, радост моя, под тази хубава млада гръд бие нежно сърце… но приеми съвета на една по-стара, по-мъдра глава. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат. Много неща, които изглеждат зли, може да са добри. Помисли за дъжда.
— За дъжда? — „За глупачка ли ме взима, или просто за дете?“
— Кълнем дъжда, когато пада на главите ни, но без него ще измрем от глад. Светът се нуждае от дъжд… и от роби. Кривиш лице, но е истина. Помисли си за Карт. В изкуство, музика, магия, търговия, във всичко, което ни прави нещо повече от зверовете, Карт седи над останалото човечество така, както ти седиш на върха на тази пирамида… но отдолу, вместо върху тухли, величието, наречено Кралицата на градовете, лежи на гърбовете на робите. Запитай се, ако всички хора трябва да ровят в земята за храна, как някой изобщо ще вдигне очите си, за да съзерцава звездите? Ако всеки от нас трябва да превива гръб, за да си построи колиба, кой ще издигне храмове в прослава на боговете? За да бъдат велики някои хора, други трябва да са поробени.
Беше твърде красноречив за нея. Дани нямаше с какво да му отговори. Усети само болка в корема.
— Робството не е същото като дъжда — настоя тя. — Валял ме е дъжд и съм била продавана. Не е същото. Никой не иска да бъде притежаван.
Ксаро сви рамене равнодушно.
— Между другото, когато слязох на брега в милия ви град, случайно се натъкнах на речния бряг на един мъж, който веднъж ми гостува в имението, търговец, който продаваше редки подправки и отбрани вина. Беше гол до кръста, зачервен и кожата му се белеше, и като че ли копаеше дупка.
— Не е дупка. Изкоп, да докара вода от реката до нивите. Решили сме да насадим боб. Нивите с боб трябва да се напояват.
— Колко мило от страна на стария ми приятел, че помага с копаенето. И колко неприсъщо за него. Възможно ли е да не е имал никакъв избор по въпроса? Не, едва ли. Вие в Мийрийн нямате роби.
Дани се изчерви.
— На приятеля ви му се плаща с храна и подслон. Не мога да му върна богатството. Мийрийн има нужда от боб повече, отколкото от редки подправки, а бобът има нужда от вода.
— И моите танцьори ли смяташ да пратиш да копаят канали? Мила кралице, когато ме видя, старият ми приятел падна на колене и започна да ме умолява да го купя като роб и да го върна в Карт.
Почувства се все едно, че я беше зашлевил.
— Купи го тогава.
— Ако те устройва. Сигурен съм, че него би го устроило. — Сложи ръка на рамото ѝ. — Има истини, които може да каже само приятел. Помогнах ти, когато дойде в Карт като просякиня, и прекосих дълги левги и бурни води, за да ти помогна отново. Има ли някое място, където бихме могли да поговорим откровено?
Дани усети топлината на пръстите му. „Топъл беше ѝ в Карт — спомни си тя. — До деня, в който вече нямаше полза от мен.“ Стана и каза:
— Ела.
Ксаро я последва между колоните до широките мраморни стъпала, водещи към личните ѝ покои на върха на пирамидата.
— О, най-прекрасна от всички жени — каза, щом започнаха да се изкачват, — стъпки се чуват зад нас. Някой ни следва.
— Моят стар рицар не те плаши, нали? Сир Баристан се е заклел да пази тайните ми.
Отведе го на терасата. В черното небе над Мийрийн плуваше пълна луна.
— Да се поразходим? — Дани пъхна ръката си под мишницата му. Въздухът бе натежал от миризмите на разцъфващи нощем цветя. — Говореше за помощ. Търгувай с мен тогава. Мийрийн има сол за продан, и вино…
— Гхискарско вино? — Ксаро се намръщи. — Морето осигурява всичката сол, от която Карт се нуждае, но с радост бих изкупил толкова маслини, колкото бихте ми продали. Зехтин също.