Танц с дракони

— Вътрешната ти територия не е ценна за мен. Личността ти ценя. Сполети ли те нещо лошо, този свят губи сладостта си.

— Радвам се, че милорд е толкова загрижен за мен, но съм добре пазена. — Дани махна с ръка към Баристан Селми, с едната му ръка отпусната на дръжката на меча. — Баристан Храбрия го наричат. Два пъти е спасявал живота ми от убийци.

Ксаро изгледа бегло Селми.

— Баристан Стария ли каза? Твоят рицар мечок беше по-млад и май по-предан.

— Не желая да говоря за Джора Мормон.

— Разбира се. Той бе недодялан и космат. — Търговският принц се наведе над масата. — Да говорим тогава за любов, за мечти и страст, и за Денерис, най-красивата жена на този свят. Пиян съм само от това, че те гледам.

Познати ѝ бяха високопарните картски ухажвания.

— Ако си пиян, обвинявай виното.

— Никое вино не е и наполовина толкова опияняващо, колкото красотата ти. Имението ми изглежда празно като гробница, откакто си замина Денерис, и всички наслади на Кралицата на градовете са като пепел в устата ми. Защо ме изостави?

„Подгонена бях от града ти от страх за живота си.“

— Беше време. Карт пожела да се махна.

— Кой? Те имат вода в жилите си. Търговците на подправки? Имат пача между ушите. А всички Немрящи са мъртви. Трябваше да ме вземеш за свой съпруг. Почти съм сигурен, че поисках ръката ти. Молих те дори.

— Само петдесетина пъти — пошегува се Денерис. — Твърде лесно се предавате, милорд. Защото трябва да се омъжа, всички са съгласни за това.

— Халееси трябва да има хал — каза Ирри, докато пълнеше отново чашата на кралицата. — Това се знае.

— Да я поискам ли отново? — зачуди се на глас Ксаро. — Не, познавам тази усмивка. Усмивка на жестока кралица, играеща си с мъжките сърца. Смирени търговци като мен не са нищо повече от камъни под драгоценните ѝ пантофки. — Самотна сълза бавно се стече по бледата му страна.

Дани го познаваше твърде добре, за да се трогне. Картските мъже можеха да плачат когато си поискат.

— О, стига вече. — Взе една череша от купата на масата и я хвърли по носа му. — Може да съм младо момиче, но не съм толкова глупава, че да си взема за съпруг мъж, който намира едно плато с плодове за по-възбуждащо от гърдата ми. Видях кои танцьори наблюдавахте.

Ксаро избърса сълзата си.

— Същите, които и ти, да. Ето на, приличаме си. Щом няма да ме вземеш за съпруг, ще се примиря да съм твой роб.

— Не искам роби. Освобождавам те. — Накиченият му със скъпоценни камъни нос бе изкусителна мишена. Този път Дани хвърли по него кайсия.

Ксаро я улови във въздуха и отхапа.

— Откога възникна тази лудост? Трябва ли да се смятам за щастлив, че не освободи собствените ми роби, когато ми гостува в Карт?

„Бях кралица просякиня, а ти беше Ксаро от Тринайсетте — помисли Дани. — И единственото, което искаше, бяха драконите ми.“

— Робите ти изглеждаха добре гледани и доволни. Едва в Ащапор се отвориха очите ми. Знаеш ли как отглеждат и обучават Неопетнените?