Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
— Нямам нищо да предложа. Робовладелците изгориха дърветата. — Маслините бяха расли покрай бреговете на Робския залив от столетия, но мийрийнците бяха подпалили древните си горички, когато Дани настъпи към тях, и оставиха пред нея овъглена пустош. — Засаждаме отново, но са нужни седем години, докато едно маслиново дърво започне да ражда, и трийсет, преди да може да се нарече наистина плодоносно. Какво ще кажеш за мед?
— Хубав метал, но капризен като жена. Златото, виж… златото е прямо. Карт с радост ще даде злато… за роби.
— Мийрийн е свободен град на свободни хора.
— Беден град, който беше богат някога. Гладен град, който някога беше охранен. Кървав град, който беше мирен някога.
Обвиненията му я уязвиха. Твърде много истина имаше в тях.
— Мийрийн ще бъде богат, охранен и мирен отново, и свободен също така. Идете при дотраките, ако ви трябват роби.
— Дотраките правят роби, гхискарите ги обучават. А за да стигнат до Карт, конните господари трябва неизбежно да преведат робите си през червената пустош. Стотици ще измрат, ако не и хиляди… и много коне също, поради което никой хал не би рискувал с това. А и Карт не иска халазари да вилнеят около стените му. Смрадта от всичките тези коне… без да се обиждаш, халееси.
— Един кон има откровена миризма. Което не може да се каже за някои велики лордове и търговски принцове.
Ксаро не забеляза нападката ѝ.
— Денерис, нека бъда откровен с теб, както се полага на приятел. Ти няма да направиш Мийрийн богат, охолен и мирен. Ще му донесеш само разруха, както направи с Ащапор. Знаеш ли, че при Роговете на Хазат се разрази битка? Кралят касапин избяга в палата си, неговите Неопетнени бягаха по петите му.
— Това се знае. — Бен Плум Кафявия беше донесъл вестта от бойното поле. — Юнкайците са си купили още наемници и два легиона от Нов Гхиз са се били редом с тях.
— Двата скоро ще станат четири, а после десет. А от Юнкай са пратили емисари до Мир и Волантис, за да съберат още наемници. Дружината на котката, Дългите пики, Брулените от вятъра. Според някои Мъдрите господари са купили и Златната дружина.
Брат ѝ Визерис веднъж беше угостил капитаните на Златната дружина с надеждата, че може да подкрепят каузата му. „Ядоха храната му, слушаха молбите му и му се смееха.“ Дани беше още малко момиче тогава, но помнеше.
— Аз също имам наемници.
— Две чети. Юнкай ще пратят двайсет срещу теб, ако потрябва. А тръгнат ли, няма да тръгнат сами. Толос и Мантарис са се споразумели за съюз.
Това беше лоша новина, ако беше вярно. Денерис беше пратила мисии до Толос и Мантарис с надеждата да намери нови приятели на запад, за да балансират враждебността на Юнкай на юг. Пратениците ѝ не се бяха върнали.
— Мийрийн се съюзи с Лхазар.
Това само го разсмя.
— Дотракските конни господари наричат лхазарите Агнешките хора. Когато ги стрижеш, само блеят. Не са войнствен народ.
„Дори един овчи приятел е по-добре от никакъв.“
— Мъдрите господари би трябвало да последват примера им. Пощадих Юнкай преди, но няма да направя тази грешка отново. Ако посмеят да ме нападнат, този път ще срина Жълтия им град до основи.
— А докато сриваш Юнкай, мила моя, Мийрийн ще се вдигне зад теб. Не си затваряй очите за опасността, Денерис. Твоите евнуси са чудесни войници, но са твърде малко, за да се противопоставят на ордите, които Юнкай ще прати срещу теб, след като падне Ащапор.
— Моите освободени…
— Креватни роби, бръснари и тухлари не печелят битки.
Надяваше се, че греши в това. Освободените бяха разпусната сган доскоро, но тя бе организирала мъжете на възраст годна за военна служба в отряди и бе заповядала на Сив червей да ги направи войници. „Нека мисли каквото си иска.“
— Забрави ли? Имам дракони.
— Нима? В Карт рядко те виждахме без дракон на рамото… но сега това прелестно рамо е чисто и голо като сладката ти гръд, забелязвам.
— Драконите ми са пораснали, раменете ми — не. Обикалят надалече, ловуват. — „Хазея, прости ми.“ Зачуди се колко ли знае Ксаро, какви клюки е чул. — Попитай Добрите господари на Ащапор, ако се съмняваш в тях. — „Видях как очите на един търговец на роби се стопиха и потекоха по бузите му.“ — Кажи ми честно, стари приятелю, защо ме потърси, ако не за търговия?
— За да донеса дар за кралицата на сърцето ми.
— Какъв дар? — „Що за капан е това сега?“
— Дарът, за който ме помоли в Карт. Кораби. Има тринайсет галери в залива. Твои са, ако ги пожелаеш. Докарах ти флота, която да ви прекара до Вестерос.
„Флота.“ Беше повече, отколкото можеше да се надява, тъй че това я усъмни, разбира се. В Карт Ксаро ѝ беше предложил трийсет кораба… за един дракон.