Танц с дракони
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард
- Серия: Песен за огън и лед #5
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Танц с дракони». Краткое содержание книги:
Но тази разправия беше за друг ден. Тук и сега проблемът беше храната.
— Не можем да оставим крал Станис и хората му да гладуват — каза Джон. — А и ако реши, той може просто да вземе всичко с меч. Нямаме хора, за да го спрем. Диваците пък също трябва да се хранят.
— Как, милорд? — попита Боуен Марш.
„Де да знаех.“
— Ще намерим начин.
Когато излязоха, следобедните сенки се бяха издължили. Облаци бяха нашарили небето като опърпани знамена, сиви, бели и накъсани. Дворът беше празен, но в оръжейната Джон завари чакащия го кралски скуайър Деван, мършаво момче на дванайсетина години, с кафява коса и очи. Беше се вцепенил до ковачницата и не смееше да мръдне, защото Дух душеше чатала му.
— Нищо няма да ти направи — каза Джон, но момчето трепна, щом чу гласа му, и това накара вълчището да оголи зъби. — Не! — каза Джон. — Дух, остави го на мира. Легни! — Вълкът се отпусна до волския си кокал, самото четирикрако мълчание.
Деван беше бял като козината на Дух, лицето му бе мокро от пот.
— М-милорд. Негово величество з-заповядва да се явите.
Момчето бе облечено в златното и черното на Баратеон, с пламтящото сърце на хората на кралицата, пришито над неговото.
— Имаш предвид кани — каза Ед Скръбния. — Негово величество кани лорд-командира на среща. Така бих го казал аз.
— Остави, Ед. — Джон нямаше настроение за такива дребни свади.
— Сир Ричард и сир Джъстин се върнаха — каза Деван. — Ще дойдете ли, милорд?
„Сбърканият патрул.“ Маси и Хорп бяха препуснали на юг, не на север. Каквото и да бяха научили, не засягаше Нощния страж, но Джон все пак бе любопитен.
— Да. — Тръгна след младия скуайър през двора. Дух застъпва тихо след тях, докато Джон не каза: — Не! Спри! — Но вълчището просто избяга.
В Кралската кула взеха оръжията на Джон и го пуснаха при краля.
Соларият беше горещ и претъпкан. Станис и капитаните му се бяха събрали над картата на Севера. Рицарите от „сбъркания патрул“ бяха с тях. Сигорн също бе тук, младият магнар на Денн, с кожена ризница, обшита с бронзови люспи. Дрънчащата ризница седеше и чешеше с напукан жълт нокът около прангата на китката си. Кафява четина покриваше хлътналите му бузи, кичури мръсна коса висяха над очите му.
— Ето го и него — каза той, като видя Джон. — Храброто момче, което уби Манс Райдър, докато беше в клетка и вързан. — Големият четвъртит камък, който красеше белезниците му, проблясваше в червено. — Харесваш ли рубина ми, Сняг? Знак на любов от лейди Червената.
Джон не му обърна внимание и падна на коляно.
— Ваше величество — каза скуайърът, Деван. — Доведох ви лорд Сняг.
— Виждам. Лорд Сняг. Познавате рицарите и капитаните ми, нали?
— Имам тази чест. — Беше се постарал да научи всичко възможно за мъжете около краля. „Хора на кралицата, до един.“ Стори му се странно, че около краля няма кралски хора, но за това, изглежда, имаше причина. Кралските хора си бяха навлекли гнева на Станис на Драконов камък, ако можеше да се вярва на чутото.
— Има вино. И преварена вода с лимони.
— Не, благодаря.
— Както желаеш. Имам подарък за теб, лорд Сняг. — Кралят махна с ръка към Дрънчащата ризница. — Него.
Лейди Мелисандра се усмихна.
— Казахте, че искате мъже, лорд Сняг. Вярвам, че Господарят на костите все още се брои.
Джон се стъписа.
— Ваше величество, на този човек не може да се разчита. Ако го задържа тук, някой ще му пререже гърлото нощем. Ако го пратя на патрул, просто ще се върне при диваците.
— А, не. Приключих с ония проклети глупаци. — Дрънчащата ризница потупа рубина на китката си. — Питай червената си вещица, копеле.
Мелисандра заговори тихо, на непозната реч. Рубинът на гърлото ѝ бавно запулсира и Джон видя, че и по-малкият камък на китката на Дрънчащата ризница също просветва и помръква.
— Докато носи скъпоценния камък, той е обвързан към мен, с кръв и душа — каза червената жрица. — Този мъж ще ти служи вярно. Пламъците не лъжат, лорд Сняг.
„Може би — помисли Джон. — Но ти лъжеш.“
— Ще обикалям за теб, копеле — заяви Дрънчащата ризница. — Ще ти давам мъдри съвети или ще ти пея сладки песни, както предпочиташ. Дори ще се бия за теб. Само не искай да нося наметалото ви.