Време на презрение
- Автор: Сапковский Анджей
- Серия: Вещерът #4
- Год: 2009
- Язык: болгарский
- Год: ИнфоДАР
- ISBN: 978-954-761-429-1
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Време на презрение». Краткое содержание книги:
Еднорогът я отведе до недълбоко дере между скалите, чието дъно беше покрито с пясък. Цири пълзеше с последни сили. Но не спираше. Защото пясъкът беше мокър.
Еднорогът спря пред една вдлъбнатина в пясъка, изцвили и удари с копито — веднъж, втори, трети път. Тя разбра. Припълзя по-близо и започна да му помага. Риеше, чупейки ноктите си, копаеше, изгребваше. Вероятно и ридаеше, но не беше сигурна в това. Когато на дъното на дупката се появи кална течност, Цири веднага притисна устни към нея и започна да пие мътната вода заедно с пясъка — толкова ненаситно, че течността веднага изчезна. Цири с огромно усилие се овладя, направи дупката още по-дълбока, помагайки си с камата, после седна и зачака. Скърцаше със зъбите си и с пясъка между тях, трепереше от нетърпение, но чакаше ямичката отново да се напълни с вода. А после пи. Дълго.
Третия път позволи на водата леко да се утаи и изпи четири глътки без пясък, макар водата да си оставаше мътна. И в този момент си спомни за еднорога.
— Ти сигурно също си жадно, Конче? — попита тя. — Но няма да вземеш да пиеш кална вода. Конете не пият кална вода.
Еднорогът изцвили.
Цири направи ямата още по-дълбока, като укрепи дъното й с камъни.
— Почакай, Конче. Нека малко да се утаи.
„Кончето“ изпръхтя, тропна с копито, извърна глава.
— Не се цупи. Пий.
Еднорогът предпазливо доближи ноздрите си до водата.
— Пий, Конче, това не е сън. Това е съвсем истинска вода.
Отначало Цири отлагаше, не искаше да се отдалечава от извора. Измисли нов начин да пие — чрез изстискване в устата на намокрена в дупката кърпичка; по този начин се прецеждаха пясъкът и тинята. Но еднорогът настояваше, цвилеше, тропаше с копита, галопираше и се връщаше отново. Призоваваше я да тръгне и й показваше пътя. След като хубаво обмисли ситуацията, Цири го послуша — той беше прав, трябваше да се върви, да се върви към планините, да се излезе от пустинята. Тя тръгна след еднорога, като се оглеждаше и внимателно запомняше местоположението на извора. Не искаше да се лута, ако се наложи да се върне.
Вървяха заедно през целия ден. Еднорогът, който тя наричаше Конче, водеше. Това беше странно конче. Гризеше и дъвчеше стъбла, които би подминал не само кон, но и изгладняла коза. А когато попаднаха на колона странстващи сред камъните едри мравки, веднага се зае да ги яде. Цири отначало само гледаше изумено, после се присъедини към пиршеството. Беше гладна.
Мравките се оказаха страшно кисели, но може би именно благодарение на това този път тя не повърна. Освен това мравките бяха много и й се удаде възможност да поупражнява вдървените си челюсти. Еднорогът ядеше мравките цели, а тя се задоволи с вътрешностите, като изплюваше твърдите хитинови обвивки.
Продължиха нататък. Еднорогът видя няколко островчета с магарешки бодили и с удоволствие ги сдъвка. Този път Цири не се присъедини. А когато Кончето намери в пясъка гущерови яйца, яде тя, а той само гледаше.
Продължиха нататък. Цири забеляза нови магарешки бодили и ги показа на Кончето. След известно време Кончето насочи вниманието й към огромен черен скорпион с опашка, дълга педя и половина. Цири стъпка гадината. Виждайки, че тя няма намерение да яде скорпиона, еднорогът го изяде сам, а скоро й посочи поредното гущерово гнездо.
Сътрудничеството им се оказа съвсем ползотворно.
Вървяха.
Планинската верига беше все по-близо.
Когато се спусна непрогледна нощ, еднорогът се спря. Оказа се, че той спи прав. Цири, която познаваше добре конете, отначало се опита да го уговори да легне — можеше да се опита да се сгуши в него и да използва топлината му. Но нищо не излезе. Кончето се цупеше и се отдалечаваше, като постоянно поддържаше дистанция. Изобщо не искаше да се държи по класическия начин, описан в учебните книги — явно нямаше ни най-малко желание да полага глава в скута й. Обзеха я съмнения. Цири не изключваше вероятността книгите да лъжат за взаимоотношенията между еднорозите и девиците, но имаше и друга възможност. Еднорогът явно беше млад самец и както всяко младо създание, може би изобщо не разбираше от девици. Цири отхвърли вероятността Кончето да знае за онези няколко странни сънища, които беше имала преди време, и да е способно да ги тълкува правилно. Кой би гледал сериозно на някакви си сънища?
Той малко я разочарова. Пътешестваха заедно вече два дни и две нощи, а той така и не намери вода, макар че търсеше. Няколко пъти се спираше, въртеше глава, тръгваше с рога напред, после се затичваше в тръс, започваше да изучава някой скален процеп, гребеше с копита в пясъка. Намери мравки, намери мравешки яйца и ларви. Намери гущерово гнездо. Намери шарена змия, която ловко уби. Но не намери вода.