Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Това проклето хлапе май беше тук всяка вечер. Или просто беше толкова противно, че на Бъч му се струваше така.
- Хей! - провикна се то. - Искаме да поръчаме. Размърдай си задника!
- Ще дойда след минутка - отвърна сервитьорката.
- Веднага - грубо нареди копелето. - Не след малко.
- Няма да се бавя - измърмори тя на Бъч и тръгна към масата на нахалниците.
Той наблюдаваше как кучият син и приятелчетата му се държат арогантно с нея. Безочливи задници с големи усти и голямо самочувствие, и четиримата. И нямаше да станат по-добри с напредването на вечерта.
Нито пък Бъч.
- Виждаш ми се малко агресивен, Бъч 0'Нийл.
Бъч здраво стисна очи. Когато отново ги отвори, жената вампир с мъжка прическа и мъжка фигура, все още стоеше пред него.
- Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер, Бъч 0'Нийл?
Щеше му се тя да престане да повтаря името му.
- Не, нали знаеш колко съм добър.
В очите й проблеснаха еротични пламъчета.
- О, знам го и още как. Но да си говорим сериозно. Ще ни създаваш ли неприятности тази вечер?
- Не.
Тя го изгледа продължително. После се усмихна лекичко.
- Е... аз все пак ще те държа под око. Не го забравяй.
ДЖОЙС 0'НИЙЛ РАФЪРТИ ПОСРЕЩНА СЪПРУГА СИ НА ПРАГА С бебето в ръце и сърдито изражение на лицето. Докато Майк стоеше на изтривалката, умората му след двойната смяна личеше съвсем ясно, но на Джойс изобщо не й пукаше.
- Днес се обади брат ми. Бъч. Казал си му за кръщенето, нали?
Майк целуна малкия Шон, но дори и не помисли да опита същото със съпругата си.
- Хайде де, миличка...
- Това не е твоя работа!
Майк затвори вратата след себе си.
- Защо го мразите толкова много?
- Нямам намерение да го обсъждам с теб.
Докато тя се отдалечаваше сърдито, Майк каза:
- Не той уби сестра ти, Джо. Беше само на дванайсет. Какво е можел да направи?
Джойс намести бебето в ръцете си и отговори, без да се обръща:
- Не става въпрос за Джейни. Бъч обърна гръб на семейството си още преди години. Изборът си беше негов и нямаше нищо общо със случилото се.
- А дали вие първи не му обърнахте гръб? Джойс му хвърли ядосан поглед през рамо.
- Защо го защитаваш?
- Той ми беше приятел. Преди да се запозная с теб и да се оженим, той ми беше приятел.
- Страхотен приятел, няма що. Кога за последен път си го чувал?
- Няма значение. Когато го познавах, той беше добър с мен.
- Ужасно си мекушав, знаеш ли! - Джойс се запъти към стълбите. - Отивам да нахраня Шон. Вечерята ти е в хладилника.
Тя се качи на втория етаж и като хвърли свиреп поглед към кръста, който висеше в коридора, му обърна гръб. Влезе в стаята на Шон и се отпусна в люлеещия се стол до креватчето му, след това заголи гръдта си и постави сина си върху нея. Шон веднага я засмука, стискайки в юмруче плътта, докосваща лицето му. Топлото му пухкаво телце пращеше от здраве, дългите му мигли тъмнееха върху розовите бузки.
Джойс си пое дълбоко дъх, после още веднъж и още веднъж. По дяволите. Чувстваше се гузна, задето се беше разкрещяла. Както и задето бе обърнала гръб на кръста на Спасителя. Каза молитвата „Аве Мария" и се опита да се успокои, като преброи съвършените пръстчета на краката на Шон.
Господи... щеше да умре, ако с него се случеше нещо. Сърцето й просто нямаше да бие по същия начин. Как го бе понесла майка й? Как бе успяла да преживее загубата на едно от децата си?
Всъщност - на две от децата си, не беше ли така? Първо Джейни, а после и Бъч. Слава на Бога, че умът й бе започнал да й изневерява. Това, че не помнеше нищо, трябва да беше истинска благословия.
Джойс помилва тъмната косица на Шон и си даде сметка, че майка й така и не бе успяла да се сбогува с Джейни. Тялото беше твърде обезобразено, за да бъде изложено за поклонение в отворен ковчег, а идентифицирането на трупа в моргата беше извършено от баща й, Еди 0'Нийл.
Господи, само ако в онзи ужасен есенен следобед Бъч беше изтичал вкъщи и бе казал на някой възрастен, че Джейни току-що се е качила в нечия кола, може би щяха да успеят да я спасят. На Джейни не й бе разрешено да се качва в коли с момчета и всички знаеха правилата. Бъч също ги знаеше. Ако само...
По дяволите. Мъжът й беше прав. Цялото семейство мразеше Бъч. Нищо чудно, че си бе тръгнал и само дето не беше изчезнал от лицето на земята.
От гърдите на Шон се откъсна смешен, свиркащ звук, устата му се отпусна, а пръстите на ръчичката му се разтвориха. После обаче той се събуди и продължи да суче.