Споделена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #4
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Споделена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Бъч О’Нийл е боец по природа. Бивш полицай, той е единственият човек, който някога е бил допуснат до вътрешния кръг на Братството на черния кинжал. Но той иска да проникне още по-дълбоко в света на вампирите и да се включи във войната с лесърите. Бъч няма нищо за губене. Сърцето му принадлежи на жена-вампир, аристократична красавица, недостижима за него. Но ако не може да притежава Мариса, поне може да се бие рамо до рамо с братята…
Докато рискува живота си, за да спаси цивилен вампир от лесърите, Бъч попада в плен. Захвърлен да умре, той е открит като по чудо от братята…
Мариса дава всичко от себе си, за да върне Бъч към живота. Но дори нейната любов може би не е достатъчна, за да го спаси…
Сигурно майка й нямаше да може да се сбогува и с Бъч. Периодите й на просветление ставаха все по-редки и дори той да се появеше в църквата тази неделя, можеше и да не го познае.
В този миг Джойс чу как съпругът й се качва бавно по стълбите.
- Майк? - повика го тя.
Мъжът, когото обичаше и за когото се беше омъжила, застана на прага. Беше започнал да пуска коремче, а косата му вече оредяваше на темето, въпреки че бе едва на трийсет и седем. Но докато го гледаше пред себе си, Джойс видя по-младото му „аз" - едно от най-популярните момчета в гимназията. Приятеля на по-големия й брат Бъч. Футболната звезда, по която тя си падаше от години.
- Да? - каза той.
- Съжалявам, задето се развилнях така.
Той се усмихна лекичко.
- Положението е сложно. Разбирам.
- Ти беше прав. Навярно трябваше да го поканим. Просто ми се искаше денят на кръщенето да е... чист. Непомрачен от нищо. Това е началото на Шон и не искам нищо да го развали. А у Бъч... у Бъч има много мрак, и всички ще бъдат напрегнати, а и мама е толкова болна. Просто не исках да се оправям с всичко това.
- Той каза ли, че ще дойде?
- Не. Той...
Джойс се замисли за разговора с брат си. Беше й се сторил съвсем същият. Бъч открай време имаше особен глас, дрезгав и хриплив. Сякаш нещо с гърлото му не беше наред, или пък премълчаваше твърде много.
- Каза, че се радва за нас. Благодари ти за обаждането. Каза, че се надява мама и татко да са добре.
Мъжът й сведе поглед към Шон, който отново бе заспал.
- Бъч не знае, че майка ти е болна, нали? -Не.
В началото, когато Одел просто забравяше малко повече отпреди, Джойс и сестра й бяха решили да изчакат, докато разберат какво не е наред с нея, преди да кажат на Бъч. Но това беше преди две години. Те отдавна вече бяха наясно какво й е. Алцхаймер.
Един Господ знаеше колко време оставаше на майка им. Болестта напредваше неумолимо.
- Долно е от моя страна да не му кажа, нали? - меко промълви тя.
- Обичам те - прошепна Майк.
Джойс вдигна поглед от сина си към лицето на баща му и очите й се наляха със сълзи. Майкъл Рафърти беше добър човек. Надежден. Никога нямаше да бъде красив като Хю Джакмън, богат като Бил Гейтс или могъщ като крал. Но той принадлежеше на нея и на Шон и това беше повече от достатъчно. Особено в дни като днешния и разговори като този.
- И аз те обичам - отвърна тя.
Вишъс се материализира зад „Зироу Сам" и тръгна по уличката, отвеждаща към входа. Когато видя паркирания на Десета улица кадилак, изпита облекчение. Фюри му беше казал, че Бъч изхвърчал от имението като автомобилен състезател, и определено не бил обзет от щастие.
Ви влезе в клуба и се насочи право към ВИП залата. Обаче така и не можа да стигне до нея.
Шефката на охраната се появи отнякъде и му препречи пътя. Докато я обхождаше с бърз поглед, Ви се зачуди какво ли би било да я завърже. Тя сигурно щеше да му остави белези - добър начин да убие час-два.
- Вашето момче трябва да си върви - каза тя.
- На нашата маса ли е?
- Аха. И най-добре го изведи оттук. Още сега.
- Какво е направил?
- Все още нищо - отвърна тя и двамата се отправиха към ВИП залата. - Но не искам да се стига дотам, а вече е на ръба.
Докато си проправяха път през тълпата, Ви плъзна поглед по мускулестите й ръце и се замисли за работата й. Тежка за който и да било вампир, но особено за една жена. Вишъс се зачуди защо ли си я беше избрала.
- Харесва ли ти да сритваш задниците на мъжете?
- Понякога, но с 0'Нийл предпочитам секса.
Ви се закова на място и тя го погледна през рамо.
- Проблем?
- Кога го направихте? - попита той, макар някак си да знаеше, че е било наскоро.
Въпросът е кога ще го направим отново - при тези думи тя кимна към входа на залата. - Но със сигурност няма да е тази вечер. Сега върви и го разкарай оттук.
Ви присви очи.
- Извинявай за клишето, но Бъч принадлежи на друга.
- Нима? Затова ли почти всяка вечер се налива тук? Мадамата му трябва да е истинско съкровище.
- Стой далеч от него.
Лицето й придоби сурово изражение.
- Може да си член на Братството, но не си мисли, че можеш да ме командваш.
Ви се доближи до нея и оголи вампирските си зъби.
- Няма да повтарям повече - стой далеч от него.
За частица от секундата си помисли, че ще се сбият, наистина си го помисли. Никога не беше вдигал ръка срещу жена, но тази... е, тя просто не приличаше на жена. Особено докато измерваше челюстта му с такъв поглед, сякаш се опитваше да прецени къде е най-добре да стовари юмрука си.