Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
— С това се оправдават летците от векове — отвърна Тия с блеснали от гняв очи. — Но то не е вярно — вестоносецът също е отговорен! Имам ум, сърце и съвест — не мога да се преструвам, че не виждам нищо!
Марис я гледаше. Внезапно я прониза мисълта: „Нямам нищо общо с това“. Беше ядосана и огорчена. Какво общо имаше тя с летците, че да ги защитава? Вече не бе една от тях. Тя погледна Еван и каза:
— Ако си готов, да си вървим.
Той постави ръка на рамото й, кимна и погледна Тия.
— Не е счупена, по-скоро пукната. Лесно ще зарасте. Почивай си — не прави нищо, което да натоварва ръката.
Тия се усмихна иронично.
— Като да избягам например? Не замислям нищо подобно. А ти по-добре предупреди Управителя, да не вземат тъмничарите му пак да се развъртят със сопите.
Еван потропа на вратата и веднага им отвориха.
— Сбогом, Марис — рече Тия.
Марис се поколеба, после тръгна към вратата. На прага се обърна.
— Съмнявам се, че Управителят ще посмее да те съди лично. По-вероятно е да те даде на летците. Но те едва ли ще ти съчувстват, Тия. Това, което си направила, е опасен прецедент. То ще повлияе на много хора — на всички.
— Така е било и с теб, Марис — отвърна Тия, втренчила очи в нея. — Мисля, че светът вече е готов за нова промяна. Зная, че това, което направих, е правилно — дори и да не успея.
— Може светът наистина да е готов за промяна — съгласи се Марис. — Но това ли е начинът да го постигнеш? Заменила си заплахите с лъжи. Наистина ли вярваш, че летците са по-мъдри и благородни от Управителите? Че те трябва да решават кое съобщение да отнасят и кое — не?
— Ако имах възможност, пак щях да го направя — отвърна Тия.
Обратният път им се стори по-кратък. Управителят ги чакаше в същата зала. Когато влязоха, той огледа внимателно лицата им, търсейки признаци за гняв и несъгласие.
— Крайно неприятен инцидент — подхвана той.
— Има малко счупване и няколко охлузвания — отвърна Еван. — Ще се възстанови бързо, ако се храни и си почива.
— Докато е тук, ще получи всичко, от което се нуждае — отвърна Управителят. Говореше на Еван, но гледаше Марис. — Пратих Джем да занесе новината за арестуването й. Неблагодарна задача — летците нямат водачи, нито своя организация. Но тъкмо ще е по-лесно. Джем ми служи вярно дълги години, преди него — майка му. Поне на него мога да разчитам.
— Значи възнамерявате да предадете Тия на съд? — попита Марис.
Устата на Управителя се сгърчи от грозен тик и той погледна Еван, все едно не е чул въпроса на Марис.
— Предполагам, че летците ще поискат да пратят някой, който да защитава тяхната страна. Да изслуша обвиненията, да пледира за милост, да представи смекчаващи вината обстоятелства. Но тъй като престъплението е извършено срещу мен — срещу Тайос, — само аз имам право да отсъдя какво да е наказанието. Съгласен ли си?
— Не разбирам от закони, тъй че не мога да давам мнение по въпроса — сви рамене Еван. — Аз разбирам от лечителство.
Марис почувства, че Еван я стиска многозначително за ръката, и премълча. Настъпи тежка тишина. Години наред Марис бе казвала онова, което мисли.
Управителят се усмихна на Еван. Въпреки това лицето му остана изкривено.
— Е, сега имаш възможност да научиш това-онова. Ако двамата с помощничката ти останете за обяд, ще присъствате на интересно зрелище. По залез-слънце ще обесим предателя Рени.
— В какво е обвинен?
— В измяна. Семейството му е на Трейн. Често са го виждали в компанията на онези жена в тъмницата, която ме измами. Смята се, че двамата са съзаклятничили. Не искаш ли да останеш и да видиш какво чака онези, които ме предават?
Марис почувства, че й призлява.
— Съжалявам — заяви Еван, — но ни чака дълъг път.
Еван и Марис не размениха нито дума, докато бранниците ги извеждаха от долината. Чак после Еван промълви:
— Бедният Рени.
— Бедната Тия — отвърна Марис. — Той и нея ще обеси. Това, което е направила, е лошо, няма съмнение, но каква участ я чака! Не зная какво ще решат летците, но едва ли ще им се понрави идеята на Управителя. Нито един летец не може да бъде съден и екзекутиран от Управител!
— Може и да не се стигне дотам — успокои я Еван. — Рени ще умре и току-виж това задоволило Управителя. Той е кръвожаден, но не е побъркан. Сигурно си дава сметка, че трябва да предаде Тия на летците и че те ще определят наказанието й.
— Не е моя грижа вече какво ще стане с Тия — въздъхна Марис. — Колко е трудно обаче човек да се раздели със старите си навици. Трябва да забравя, че съм летец, и да започна да мисля като безкрила. Това, което очаква Тия, не ме засяга.