Том 6 (Исторически драми) [bg]
- Автор: Шекспир Уильям
- Серия: Шекспир. Събрани съчинения #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Петров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Том 6 (Исторически драми) [bg]». Краткое содержание книги:
какво остава ми, освен да търся
предлог за бунт, но без да се разкрия
на краля или друг от Ланкастър?
Влиза Пратеник.
Но стой!… Какво ни носиш тъй забързан?
ПРАТЕНИКЪТ
Кралицата с васалите от Север
се готви да ви стегне във обсада.
Те вече са тук близо със войска
от двайсет хиляди. Така че, сър,
укрепвайте си замъка по-бързо.
ЙОРК
Да, с меча си! Ти мислиш, че боим се?
Вий, двамата, оставате до мен.
Ти, братко Монтагю, лети към Лондон,
предупреди граф Уорик и лорд Кобам
и другите, които пазят краля,
да сбират сила, като действат хитро,
и много да не се успокояват
от клетвите на глупавия Хенри.
МОНТАГЮ
Отивам, братко, и ще ги спечеля.
Почтително сбогувам се със вас.
Излиза.
Влизат Джон Мортимър и Хю Мортимър.
ЙОРК
Навреме, вуйчо Джон и вуйчо Хю,
безстрашни Мортимъровци, дошли сте
във моя „Сандъл“. Нашата кралица
се готви да обсажда крепостта ни.
ДЖОН МОРТИМЪР
Напразен труд. В полето ще я срещнем
преди това!
ЙОРК
С пет хиляди войника?
РИЧАРД
И с петстотин, ако е нужно, татко!
Жена ги води — няма нищо страшно!
Звук на боен марш.
ЕДУАРД
Дочувам ги! За излаз да се стегнем
и на открито бой да им дадем!
ЙОРК
Петима срещу двайсет! И все пак
в победата не се съмнявам, вуйчо!
Във Франция печелил съм победи,
когато сме били един към десет.
Защо такъв успех и днес да нямам?
Тръбен сигнал за тревога.
Излизат.
Трета сцена
Бойното поле между замъка „Сандъл“ и Уейкфийлд.
Влизат Рътланд и неговият Наставник.
РЪТЛАНД
Къде да бягам? Как да се измъкна?
Наставнико, виж, кървавият Клифорд
съзря ни, приближава се към нас!
Влизат Клифорд и Войници.
КЛИФОРД
Махни се, отче! Твоят сан те пази!
А туй хлапе на Йорк, туй пале, чийто
баща безжалостно уби баща ми,
за него — смърт!
НАСТАВНИКЪТ
Ще я приемем двама!
КЛИФОРД
Махнете го!
НАСТАВНИКЪТ
Не го убивай, Клифорд!
Ще те намразят и небе, и хора!
Бива извлечен от Войниците.
КЛИФОРД
Я гледай го! Умряло ли е вече?
Или страхът очите му затваря?
Сега ще ги отворим! Ха, прогледна!
РЪТЛАНД
Тъй в клетката лъвът свирепо гледа
към жертвата си, тръпнеща от ужас,
и тъй върти се в кръг около нея,
и тъй се приближава — ей го иде! —
за да разкъса крехкото й тяло!
Добри ми Клифорд, с меча си срази ме,
не ме убивай с тоз ужасен поглед!
Любезни Клифорд, моля ти се, чуй ме,
аз цел съм недостойна за гнева ти,
търси мъже за страшната си мъст,
а мене остави ме да живея!
КЛИФОРД
Нещастниче, пощада не очаквай —
баща ми със кръвта си е запушил
за твойта реч отвора на слуха ми!
РЪТЛАНД
Тогаз баща ми нека го отпушва
със свойта кръв! Той мъж е — бий се с него!
КЛИФОРД
Дори и братята ти, ако бяха
в ръцете ми, пак общата ви гибел
не би доутолила мойта мъст;
не, даже да изровя от земята
прогнилите ковчези на рода ви
и на вериги да ги окача
за срамен показ, пак със туй не бих
смирил гнева, бушуващ във гръдта ми!
Ликът на всеки, носещ име Йорк,
е фурия135, която ме разкъсва,
и до деня, във който не изскубна
135
Фурия (мит.) — фуриите били римски божества на отмъщението.