Сияйни слова
- Автор: Сандерсон Брендон
- Серия: Летописите на Светлината на Бурята #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Артлайн Студиос“ ЕООД
- ISBN: 978-619-193-003-6
- Переводчик: Борис Шопов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сияйни слова». Краткое содержание книги:
Но такова е естеството на магията. В раните на една разбита душа може да се настани нещо друго. Повеляването на Стихиите, силите на самото сътворение. Те могат да изцерят душата, ала могат и да я ранят по-дълбоко.
Бягащият по вятъра блуждае из опустошената земя и се крепи на границата между отмъщението и честта. Тъкачката на Светлината, бавно поглъщана от своето минало, търси лъжата, в която да се превърне. Обвързващият, роден от кръв и смърт, се бори да изгради наново разрушеното. Откривателката, свързваща съдбите на два народа, е принудена да избере между бавната смърт и страшното предателство на всичко, в което вярва.
Отдавна е време те да се събудят — надвиснала е Вечната Буря.
И Убиецът е тук.
Дългоочакваното продължение на най-добре продаваната според класациите на Ню Йорк Таймс книга Пътят на кралете
Адолин застана във Вятърна позиция — върхът на Меча му сочеше нагоре и назад. Салинор зае Огнената позиция — държеше Меча с една ръка, а с другата докосваше острието му. Стъпалата му бяха стабилно разтворени. Позициите бяха повече философия, отколкото определен набор движения. Вятърната позиция — плавна, помитаща, величествена. Огнената — бърза и гъвкава, подходяща за по-къси Мечове.
Адолин отлично познаваше Вятърната позиция. Тя му служеше добре от самото начало.
Ала днес му се видя неподходяща.
Ние сме във война, мислеше Адолин, докато Салинор пристъпваше напред и го изпитваше. Всеки светлоок в тази армия е редовен войник.
Не беше време за представления.
Беше време за бой.
Щом Салинор приближи и се подготви за първите предпазливи удари, с които да изпита съперника, Адолин се обърна и зае Желязна позиция — хвана Меча с две ръце и го вдигна над главата си. Отби първия удар на Салинор, пристъпи напред и стовари Меча си върху шлема му. Веднъж, два пъти, три пъти. Салинор опита да парира, но явно атаката го беше изненадала и два от ударите на Адолин улучиха.
Шлемът на Салинор се напука. Адолин чу пъшкане и ругатни, докато съперникът му се мъчеше да отвърне. Не се правеше така. Къде бяха изпитващите удари, грацията, танцът?
Адолин изръмжа, усети познатото Вълнение от боя и отби атаката на Салинор, без да обръща внимание на удара, който получи отстрани на тялото си. После улови Меча с две ръце и го стовари върху гръдната му броня, сякаш сечеше дърва. Салинор отново изстена, Адолин вдигна крак, изрита го и Салинор падна на земята.
Той изтърва Меча — захватът с една ръка беше недостатък на Огнената позиция. Острието изчезна в мъгла. Адолин прекрачи Салинор и освободи своя Меч, после изрита шлема на противника. Шлемът се пръсна на парченца и разкри замаяно, ужасено лице.
После Адолин изрита с пета гръдната броня. Салинор опита да хване стъпалото му, ала Адолин риташе безмилостно, докато и тази част от Бронята се пръсна.
— Спрете! Спрете!
Адолин спря с крак до главата на Салинор и вдигна поглед към съдийката. Истоу се беше изправила в кабината си, лицето ѝ пламтеше, гласът ѝ бе гневен.
— Адолин Колин! — кресна тя. — Това е дуел, не е състезание по борба!
— Наруших ли някое правило? — изрева той в отговор.
Мълчание. Ушите му свиреха, ала долови, че публиката е стихнала. Чуваше как дишат.
— Наруших ли някое правило? — попита той отново.
— Дуелът не се…
— Значи аз съм победител — заключи Адолин.
Съдийката заекна.
— Този дуел се води до разбиването на три части от Бронята. Вие счупихте само две.
Адолин сведе поглед към замаяния Салинор. После се пресегна, отпра единия му паулдрон и го смачка с облечените си с ръкавици юмруци.
— Готово.
Потресено мълчание.
Адолин приклекна до съперника си.
— Мечът ти.
Салинор опита да се надигне, ала без гръдна броня беше трудно. Доспехите му не работеха както трябва и трябваше да се обърне на една страна и след това да се изправи. Изпълнимо, обаче Салинор явно не беше достатъчно опитен с Бронята, та да го направи. Адолин го спипа за рамото и го хвърли отново в пясъка.
— Ти загуби — изръмжа Адолин.
— Ти ме измами! — пръсна слюнки Салинор.
— Как?
— Не знам как! Просто… Не се прави…
Млъкна, щом Адолин внимателно положи ръката си върху гърлото му. Салинор зяпна.
— Не би посмял.
От пясъка около него плъпнаха духчета на страха.
— Искам си наградата — рече Адолин. Внезапно се почувства изцеден. Вълнението го беше напуснало. В името на Бурите, никога досега не се беше чувствал така по време на дуел.
Мечът на Салинор се появи в ръката му.
— Победата — неохотно подзе съдийката — принадлежи на Адолин Колин. Салинор Евед губи Меча си.
Салинор остави Меча да се изплъзне от ръката му. Адолин го взе, приклекна до Салинор и му подаде оръжието с дръжката напред.
— Прекъсни връзката.
Салинор колебливо докосна рубина в ефеса на Меча. Камъкът проблясваше. Връзката бе прекъсната.
Адолин се изправи, изтръгна рубина и го натроши. Това не беше нужно, но представляваше добър символичен жест. Най-сетне тълпата се разшумя — трескави разговори. Дошли бяха да гледат зрелище, а получиха жестокост. „Е, на война често става така. Добре е за тях да го разберат“, рече си Адолин. Ала докато влизаше в чакалнята, се чувстваше неуверен в себе си. Постъпката му беше безразсъдна. Да освободи Меча си? Да се постави в положение съперникът да се добере до крака му?