Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Трез се огледа. На паркинга нямаше хора, не се виждаше и никой да върви по алеята, но въпреки това не искаше пред клуба му да се разиграва семеен спор. Безспорно някой щеше да види и да се обади на 911 – или по-зле, тази четирийсет килограмова кифла щеше да предизвика грамадния си, глупав приятел и той хубавичко щеше да я ступа.
Само ако имаше кофа с вода или градински маркуч под ръка, за да раздели тези двамата.
- Вижте, двамата трябва да го обсъдите...
- Обичам те! – заяви жената, обърна се към Трез и задърпа прилепналата си блуза точно пред сърцето. – Не схващаш ли? Обичам те!
Предвид лъщящата ѝ от пот кожа – макар навън да беше около нулата – беше съвсем ясно, че е надрусана. Кокаин или метамфетамин бяха първите му предположения. Подобна агресия не можеше да бъде предизвикана от екстази.
Чудесно. Още една пристрастена. Трез поклати глава.
- Миличка, ти изобщо не ме познаваш.
- Не е вярно!
- Не ме познаваш...
- Недей да ѝ говориш с такъв тон, шибаняк!
Мъжът посегна към Трез, но жената застана между тях, препречвайки пътя на товарния влак. По дяволите, трябваше да се намеси – нямаше да позволи да наранят никоя жена в негово присъствие. Дори и непозната.
Трез се движеше толкова бързо, почти като да върне времето назад. Той отмести защитничката си от огневата линия, и нанесе такъв удар, който се стовари право върху челюстта на устременото животно. Онзи почти не му обърна внимание. Сякаш беше ударил крава с нагънат вестник. Трез получи юмрук в окото и пред него се появи светлинно шоу. Но удара бе по-скоро случаен, отколкото насочен. Отговорът му беше много по-жесток: той изпука кокалчетата на ръцете си и с бързи, премерени движения, заудря стомаха на мъжа, и за нула време превърна цирозния му черен дроб в боксова круша – докато в един момент гаджето не започна да се люлее сериозно. Трез приключи, като събори с ритници на земята скимтящия чувал с картофи. След което извади пистолета си и заби дулото право в сънната артерия на мъжа.
- Имаш само един шанс да се измъкнеш, - заговори спокойно Трез. – Ето как ще стане. Ще се изправиш и няма да поглеждаш към нея, нито да я заговаряш. Ще отидеш пред входа на клуба, ще си хванеш шибано такси и ще се прибереш в скапаната си къща.
За разлика от Трез, мъжът нямаше добре развити и здрави дробове, и сега дишаше като парен локомотив. И все пак, макар зачервените му, пълни със сълзи очи да се взираха ужасено нагоре, той успя да фокусира погледа си въпреки хипоксията, и очевидно бе схванал посланието.
- Ако излееш гнева си върху нея, ако я нападнеш, ако някой посегне на имуществото ѝ… - Трез се наведе по-близо до него - …ще те издебна в гръб. Няма да разбереш, че съм там, и няма да оцелееш след това, на което ще те подложа. Обещавам ти го.
Мда, сенките имаха специални начини за обезвреждане на враговете си, и макар да предпочиташе месо с малко мазнини като пилешко или риба, беше готов да направи изключение. Работата беше такава, че и в личния, и в професионалния си живот бе виждал как домашното насилие ескалира. В повечето случаи трябваше да се намеси нещо голямо, за да прекъсне омагьосания кръг. И само си представете – той пасваше идеално за ролята.
- Кимни, ако разбираш условията. – Последва кимане и той натисна още по-силно дулото към месестия врат. – Сега ме погледни в очите и запомни какво ти казах.
Трез се втренчи в него и посади една мисъл право в кората на мозъка му, имплантира я като микрочип, инсталира я между лобовете. Всяка велика идея за разправа с жената, която му хрумнеше, щеше да активира мисълта; ефектът щеше да накара мъжа да мисли, че го очаква неизбежна и бърза смърт, и той щеше всячески да се стреми към нея.
Сянката умееше да прилага най-добрата когнитивна поведенческа терапия. Със сто процента успех.
Трез отскочи назад и даде възможност на дебелака да се покаже като добро момче. И ти да видиш, кучият му син се надигна от паветата, и разтърси глава като куче, което въртеше опашка, а размъкнатата му тениска се мяташе насам-натам. После си тръгна с накуцване.
И тогава се чу подсмърчане отзад.
Трез се завъртя. Жената трепереше от студ, разголените ѝ дрехи не пречеха на декемврийския студ, беше пребледняла, вече не изглеждаше надрусана – може би пистолета му, опрян в гърлото на приятеля ѝ, имаше отрезвяващ ефект. Спиралата ѝ се разтичаше по лицето, докато гледаше как принца си тръгваше като улично псе.