Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Ръката му тъкмо търсеше дръжката на вратата на колата, когато телефона му иззвъня. Точно навреме. Когато видя кой го търси, се намръщи и вдигна телефона до ухото си.
- Две обаждания за толкова кратко. На какво дължа честта?
На Ривендж изобщо не му беше забавно.
- Не ми се обади.
- А трябваше ли?
- Внимавай, момче.
Погледът на Асеил остана прикован върху малката къща. Любопитството го гризеше и отчаяно искаше да разбере какво се случва вътре. Дали бе тръгнала нагоре по стълбите, докато се разсъблича? От кого точно криеше заниманията си? Определено ги криеше, иначе защо щеше да се преоблича в колата, точно преди да се прибере?
- Ало?
- Благодаря за любезната покана, - чу се да казва.
- Не е покана. Ти си проклет член на Съвета, откакто обитавате Новия свят.
- Не.
- Моля?
Асеил се замисли за срещата в къщата на Елан в началото на зимата, онази, за която Ривендж не знаеше, и на която се появиха шайката копелета. Спомни си и за покушението над Рот, Слепия крал – който стана в собствения имот на Асеил, за бога. Твърде много драма за неговия вкус. С тренирана лекота, той започна същата реч, която изнесе пред Кор.
- Аз съм бизнесмен по предпочитание и по предназначение. И въпреки че уважавам както сегашния суверенитет, така и силата на Съвета, не мога да отклонявам времето и енергията си от моите мероприятия. Нито сега, нито за в бъдеще.
Настъпи мълчание. А после от другия край на връзката се чу все така злия глас:
- Чух за бизнеса ти.
- Чул си.
- И аз се занимавах със същото няколко години.
- Разбирам.
- И успявах да се справям и с двете.
Асеил се усмихна в мрака.
- Може би нямам твоя талант.
- Ще бъда съвсем ясен. Ако не се появиш на срещата, ще считам, че играеш в грешния отбор.
- С това си заявление потвърждаваш, че отборите са два и са противници.
- Разбирай го както искаш. Но ако не си с мен и краля, значи си наш враг.
Точно същото каза и Кор. В крайна сметка дали имаше друга възможна позиция в зараждащата се война?
- Кралят беше прострелян в твоя дом, Асеил.
- Спомням си, - измърмори сухо той.
- Мисля, че би искал да се сложи край на всякакви инсинуации относно твоето участие.
- Вече го направих, още същата нощ казах на братята, че нямам нищо общо. Дори им дадох колата, с която те и краля избягаха. Защо ми е да го правя, ако бях предател?
- За да спасиш собствения си задник.
- Мога да се опазя и без да ми се налага да водя разговор, уверявам те.
- И така, какъв е графика ти?
Светлините на втория етаж угаснаха и той се зачуди какво ли прави жената в мрака и с кого. Зъбите му самоволно се оголиха.
- Асеил. Наистина ме отегчаваш с бавното си схващане.
Асеил включи на скорост. Нямаше намерение да седи на тротоара и да чака да види какво ще се случи вътре. Очевидно тя щеше да си остане вкъщи тази вечер. Освен това, телефона му щеше да го уведоми веднага, щом колата ѝ потеглеше.
Докато завиваше по улицата и започна да набира скорост, той заговори ясно.
- В настоящия момент подавам оставката си от позицията в Съвета. Неутралната ми позиция в битката за короната няма да бъде оспорвана от никоя страна...
- И ти знаеш кои са играчите, нали?
- Заявявам го смело – не съм на ничия страна, Ривендж. Не знам как да се изкажа по-ясно, и никой, нито ти, нито твоя крал, нито някой друг, няма да ме въвлече във войната. Не ме притискай и знай, че неутралната ми позиция е точно това, което получиха и те.
В тази връзка си спомни, че беше обещал на Елан и Кор да не разкрива самоличността им, и смяташе да пази обещанието си – не защото вярваше, че групичката някога ще му върне услугата, а поради простия факт, че който и да спечелеше битката, на довереника щеше да се гледа или като на изменника, който трябва да бъде ликвидиран, или като на героя, който да бъде похвален. Проблемът бе, че до самия край нямаше да узнае кой е победител и кой губещ, а не му се искаше да залага и да рискува.
- Значи са те потърсили, - заяви Рив.