Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Трез погледна телефона си. Нямаше пропуснати видео съобщения, нямаше есемеси. Двамата с брат му отново бяха в немилост - освен ако Ай Ем не бе решил да зареже всичко и да се прибере у дома при племето. По дяволите...
Рязкото почукване на прозореца му не само го върна към действителността, но дори го накара да извади оръжието си. Трез се намръщи. Отвън до колата му стоеше човек с размерите на къща. Имаше бирено шкембе, ала широките рамене предполагаха, че редовно се занимава с тежка физическа работа, а голямата, широка челюст разкриваше кроманьонския му произход, и също говореше за арогантност, присъща на големите, тъпи животни. Дъха излизаше през разширените му ноздри като на бик; наведе се и задумка по стъклото с голямата си мечешка лапа.
Явно искаше да му обърнат внимание. Трез беше повече от готов да му го даде. Без предупреждение отвори рязко вратата и удари пича право в топките. Човекът залитна назад и се хвана за чатала, а Трез се изправи в целия си ръст и запаса пистолета на кръста си така, че да не се вижда, но да може лесно да го стигне.
Когато господин Агресивния се освести достатъчно, че да погледне нагоре, ама много нагоре, изглежда че за момент изгуби ентусиазма си. Все пак Трез беше четирийсет-петдесет сантиметра по-висок и с около четирийсет килограма по-тежък от мъжа. Независимо, че носеше спортни кецове Дънлоп.
- Мен ли търсиш? – попита Трез с тон, все едно питаше „Сигурен ли си, че искаш да продължиш, големия?”.
- Да. Аз е.
Ясно, на човека му куцаше не само преценката за риск, но и граматиката. Сигурно имаше проблеми и със събирането и изваждането на цифрите.
- Съм, - каза Трез.
- Какво? – Произнесе го „къкво”.
- Сигурен съм, че се произнася „Да. Аз съм.”, а не „Аз е”.
- Може да ми целунеш задника. К'во ще речеш за тва? – Мъжът се приближи. – И стой настрана от нея.
- Нея? – Това свеждаше бройката до, колко, стотина хиляди жени?
- Моето момиче. Тя не те иска, няма нужда от теб, и повече няма да се задява с теб.
- За коя по-точно говориш? Кажи ми име. – Може би дори името нямаше да помогне.
Вместо отговор мъжът се олюля. Очевидно се канеше да го удари с юмрук, но се движеше толкова бавно и мудно, че можеше да се изгледа цял филм преди удара.
Трез улови юмрука му във въздуха като баскетболна топка. После с бързо завъртане обърна говедото и го притисна да не мърда – още едно доказателство, че точките за масаж вършеха работа, особено тези на китката. Трез заговори в ухото на мъжа, изяснявайки му основните правила.
- Опитай отново и ще строша всичките кости в китката ти с едно движение. – Наблегна на думите си, като отново изви ръката му, и мъжа захленчи. – После ще продължа с цялата ти ръка. След това ще последва врата ти – знай, че няма мърдане. А сега, за какво, по дяволите, говориш.
- Тя е била тук снощи.
- Много жени бяха. Може ли да бъдеш малко по-конкретен...
- Има предвид мен.
Трез погледна назад. О… просто прекрасно. Там стоеше мацката, която преди няколко вечери полудя като орангутан. Същата, която си играеше на преследвач.
- Ка’ах ти, че ще се справя! – изкрещя приятеля ѝ.
Да бе, тоя наистина „държеше всичко под контрол”. Очевидно и двамата халюцинираха и може би това обясняваше връзката им – той си мислеше, че тя е супер-модел, а тя си бе втълпила, че той има мозък.
- Това твое ли е? – Трез попита жената. – Защото ако е, би ли си го завела у вас, преди да ти потрябва кофа и парцал, за да чистиш след касапницата?
- Казах ти да не идваш тук, - заговори жената. – Какво правиш тук?
И още едно доказателство, че двамата бяха двойката мечта.
- Какво ще кажете да ви оставя да се разберете? – предложи Трез.
- Влюбена съм в него!
В последвалата секунда мъжът се опита да осмисли думите ѝ. И после, без да обръща внимание на мърляшкия акцент, потъна в лайната – коконата говореше за другия. Трез изгледа свирепо жената и осъзна, че да я чука се бе оказало голяма грешка с фатални последствия.
- Не си!
Е, поне този път приятеля използва правилно глаголите.
- Да, влюбена съм!
И в този момент всичко се прецака до неузнаваемост. Бикът счупи собствената си китка, за да се освободи, и се спусна към жената. Двамата застанаха лице в лице, крещяха и се псуваха, а телата им се гърчеха. Очевидно имаха опит.