Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Той остана с нея. Бързо мина петнайсет-двайсет метра пред нея и се скри зад стената от борове, докато тя крачеше обратно към именията, а ските ѝ изяждаха под себе си покритата със сняг земя. Щеше да отиде в някоя от големите къщи, си помисли той, докато крачеше наравно с нея, следейки посоката ѝ, и се оказа прав. Всеки път, когато минаваше покрай него, без да знае, че е там, тялото му искаше да скочи върху нея. Да я повали. И да я ухапе. По някаква причина, тази човешка жена го караше да изпитва глад. В същото време играта на котка и мишка му се струваше много секси, особено когато само котката бе наясно, че играта е започнала.
Имотът, в който тя се шмугна, бе близо миля по-надолу, но въпреки разстоянието темпото, с което се придвижваше със ските, не се забави нито за миг. Тя мина от дясната страна на предната морава, стъпи на стария нисък дувар, и после продължи пътя си.
Нямаше никакъв смисъл. Все едно бе изложена на голям риск и искаше като предпазна мярка да се отдалечи възможно най-много от колата си. Може би имаше повече смисъл да мине покрай по-близката ограда. В крайна сметка, и в двата случая се озоваваше на открито, без дървета за прикритие, нямаше и как да се защити, ако някой я забележеше и нападнеше.
Освен ако не познаваше собственика. В такъв случай защо ѝ беше да се крие и да се промъква през нощта?
Поляната беше приблизително седем-осем акра и постепенно се издигаше към каменната къща, разположена на почти две хиляди квадрата. Модернистични скулптори стояха на входа като слепи, лъскави часови, а зад тях се простираха градините. През цялото време тя се движеше близо до стената, и докато я наблюдаваше от трийсетина метра, той остана впечатлен от нея. Въпреки снега тя се движеше като бриз, невидима и бърза, а сянката ѝ падаше върху сивата каменна стена и изчезваше...
Ах. Тя специално беше избрала точно този път. Именно – луната я огряваше под такъв ъгъл, че сянката ѝ падаше точно върху камъните и тя се прикриваше още по-ефективно. По тялото му пробягна странна тръпка.
Умница.
Асеил се стрелна напред, и намери скривалище сред растенията отстрани до къщата. Отблизо забеляза, че огромното имение не беше ново, не беше и съвсем старинно, и все пак, в Новия свят беше рядкост да налетиш на сграда, кнструирана през осемнайсти век. Имаше много прозорци с капаци. И веранди. И тераси. Всичко в едно – благосъстояние и елегантност. Без съмнение сградата бе защитена с множество аларми.
Не му изглеждаше, че просто е решила да шпионира имота, както направи с неговия. От една страна, в далечния край на каменната ограда имаше залесен кръг, на който щеше да се натъкне. Можеше да захвърли ските, да се покатери по триметровата къпина и от там да си открие гледка към навеса на къщата. От друга страна – в този случай раницата, която висеше на раменете ѝ, нямаше да ѝ потрябва. А и раницата беше толкова голяма, че вътре можеше да се пъхне човек, и на всичко отгоре беше пълна.
Като по команда тя се спря, извади бинокъла и огледа имота, застинала на място, като само главата ѝ се помръдваше от време на време. И внезапно тя тръгна да прекосява моравата съвсем спокойно, придвижвайки се дори по-бързо от преди, и стигна до момент, в който буквално препускаше към къщата. Към НЕГО.
В действителност тя се насочи право към Асеил, точно към процепа между храстите на входа на имението, и покрай високия плет, който обикаляше къщата и продължаваше към задната градина. Очевидно познаваше имота. Очевидно той беше избрал перфектното място. Докато тя приближаваше, той отстъпи назад съвсем малко… защото нямаше нищо против да го спипат да шпионира.
Жената мина със ските само на метър и петдесет от мястото, където се намираше той, приближавайки се толкова близо, че той можеше а усети аромата ѝ не само с ноздрите си, но и дълбоко в гърлото си. Още малко, и ако не се спреше, щеше да замърка.
След усилията да премине въпросния участък трева така набързо, сега тя дишаше тежко, но сърдечно-съдовата ѝ система се възстановяваше бързо – знак, че кипеше от здраве и сила. Скоростта, с която се придвижваше сега, беше някак еротична. Първо свали ските. После раницата. Отвори раницата. Извади…
Ще се качи на покрива, си помисли той, докато тя сглобяваше харпуна, после се прицели високо и натисна спусъка, за да изстреля голямата кука. Миг по-късно тя се озова до металния улук на ръба на покрива.