Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Хавърс отвори вратата, прекрачи прага и Куин атакува доктора – стрелна се от ъгъла, в който стоеше, с насочен напред кинжал. Лейла извика предупредително, но той не целеше да убие мъжа. Обаче блъсна тялото му толкова силно във вратата, че тя се затвори – или може би я блъсна с главата му. И наистина беше трудно да се прецени дали последвалия трясък се чу заради удара на вратата в касата, или дойде от доктора, хвърлен към стената. Може би заради двете. Ужасяващото острие се притисна към пребледнялото гърло на доктора.
- Познай какво ще направиш първо, задник, - изръмжа Куин. – Ще ѝ се извиниш, че си я третирал като шибан инкубатор.
Куин подмяташе мъжа из стаята. Приличащите на черупки на костенурки очила на Хавърс се строшиха, едното стъкло бе покрито с пукнатини като паяжина, а рамката от другата страна стърчеше под много странен ъгъл.
Лейла хвърли поглед към Фюри. Примейлът не изглеждаше особено притеснен: просто беше кръстосал ръце върху огромните си гърди, облегнат на стената до нея, очевидно напълно спокоен предвид сцената, която се разиграваше пред него. Отсреща, седналата на стола, доктор Джейн също не реагира, горско-зеления ѝ поглед остана спокоен, докато наблюдаваше драмата.
- Погледни я в очите, - дърлеше се Куин, - и се извини.
Когато боецът раздруса лекаря, все едно Хавърс беше обикновена парцалена кукла, доктора започна да бръщолеври. Като гръм от ясно небе, Лейла знаеше, че трябва да се държи като дама и да не се забавлява за сметка на другите, но в отмъщението се криеше сладко задоволство. Тъжното в случая бе, че изобщо не биваше да се стига дотук.
- Приемаш ли извинението му, - Куин попита нетърпеливо със злокобен тон. – Или искаш да пълзи на колене? Ще съм адски щастлив да го превърна в постелка под краката ти.
- Това беше достатъчно. Благодаря ви.
- Сега ще ѝ кажеш, - Куин отново го раздруса, ръцете на Хавърс се замятаха като откачени от ставите, а свободната му бяла престилка се развя като знаме, - само и единствено на нея, какво по дяволите се случва с тялото ѝ.
- Трябва ми… картона...
Куин оголи зъби и ги доближи съвсем до ухото на Хавърс, все едно имаше намерение да го отхапе.
- Глупости. А ако случайно казваш истината? Загубата на паметта от миналата вечер ще ти коства живота. Веднага.
Хавърс вече изглеждаше пребледнял, ала след думите му стана бял като платно.
- Започвай да говориш, докторе. И ако Примейла, който адски много те впечатлява, бъде така добър да ми каже дали отместваш погледа си от нея, ще бъде чудесно
- С най-голямо удоволствие, - отвърна Фюри.
- Нищо не чувам, док. И да знаеш, че изобщо не съм от търпеливите.
- Ти… - Очите на мъжа срещнаха погледа на жената иззад счупените стъкла. – Твоето малко е…
Почти ѝ се прииска Куин да спре да го принуждава да я гледа в очите. Беше ѝ достатъчно трудно да чуе това, което имаше да ѝ казва, и не беше нужно да гледа и лицето на доктора, който се отнесе зле с нея. Но пък от друга страна, Хавърс бе принуден да я гледа, а не тя него. Тя впери поглед в очите на Куин, когато Хавърс продължи:
- Ти правиш аборт.
В същия момент стаята се залюля и очите ѝ се насълзиха. Но не изпитваше нищо. Все едно бяха изтръгнали душата ѝ от тялото, и всичко, което я движеше и я свързваше с този свят, изчезна безвъзвратно. Куин не показа никаква реакция. Не мигна. Не промени позицията си, нито премести кинжала в другата ръка.
- Има ли някакъв начин да ѝ помогнем с медикаменти? – попита доктор Джейн.
Хавърс опита да поклати отрицателно глава, но замръзна, когато острието на кинжала се заби в кожата на врата му. Кръвта рукна и се стече надолу по колосаната яка на официалната му риза, и червеното идеално пасна на папийонката му.
- Не, доколкото ми е известно, - каза с пресипнал глас лекаря. – Никъде на земята, при никакви обстоятелства.
- Кажи ѝ, че вината не е нейна, - настоя Куин. – Кажи ѝ, че не е направила нищо нередно.
Лейла затвори очи.
- Да приемем, че е вярно...
- При хората това е обичайно явление, при условие, че няма травма, - прекъсна я доктор Джейн.
- Кажи ѝ, - отсече Куин, ръката му започна да трепери леко, все едно беше на крачка да избухне.
- Вярно е, - изграчи Хавърс.
Лейла опита да срещне погледа на доктора зад счупените очила.
- Нищо?