Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Внезапно той усети промяната.
Кръв.
Тя кървеше. Имаше и нещо друго…
Несъзнателно тялото му се приближи, материализира се, формата му възстанови теглото си, и той застана зад стопанската постройка, която бе едва на три-четири метра от главната постройка.
Тя не беше затворник, водена към клетка или към екзекуция.
Избраницата му вървеше трудно. И воините я придържаха грижовно: дори с извадени оръжия и с очи, претърсващи наоколо за някакъв знак за нападение, те се отнасяха толкова внимателно с нея, както биха се отнесли към най-нежното и крехко цвете.
Тя не беше малтретирана. Нямаше следи от контузии и синини. И докато тримата вървяха, тя поглеждаше ту към единия, ту към другия мъж и се опитваше да ги успокои – в действителност, двамата воини не гледаха агресивно.
Всъщност на лицата на двамата бе изписан същия ужас, който изпита той, когато усети кръвта ѝ.
Сърцето на Кор заби още по-силно срещу гърдите му, а съзнанието му опитваше да открие смисъла. И тогава той си спомни нещо от миналото си. Когато след раждането му неговата мамен го изоставила, бил настанен в дом за сираци в Древната страна и бил оставен на произвола на съдбата. В дома той останал сред нежеланите, повечето, от които имали физически деформации като него, в продължение на почти десетилетие – достатъчно дълго, за да си създаде трайни спомени за случилото се в тъжния, самотен дом. Достатъчно дълго, за да навърже събитията и да разбере какво се случвало, когато самотна жена се появяла пред портите, влезела и после крещяла с часове, а понякога и с дни… преди да роди, в повечето случаи, мъртво малко. Или да направи аборт.
По онова време онази кръв имала много специфична миризма. И миризмата, донесена от студения вятър сега, бе същата. С ноздрите си усещаше бременността на жената.
За пръв път през живота си се чу да произнася в абсолютна агония:
- Пресвета Дево от Небитието…
Глава 34
Идеята, че членовете на Съ-Хийб можеха да се настанят в Колдуел, караше Трез да иска да си опакова багажа, да вземе брат си и да хукне през глава далеч от града.
Докато караше от склада към Желязната маска, усещаше в главата си пълна каша, и му се наложи сериозно да се замисли къде трябва да завие, пред кой знак да спре и къде да паркира, щом пристигне пред клуба. Когато изключи двигателя на хикс петицата, остана дълго време зад волана, загледан в тухлената стена на сградата. Каква метафора – намираше се в безизходица.
Не че не знаеше, че разочарова близките си. Проблемът бе, че не му дремеше. Не искаше да спазва старите традиции. Сега живееше собствения си живот и отказваше да спази обещанието, дадено при раждането му, което щеше да го „затвори в клетка”. Нямаше да стане.
През последния век Ривендж извърши някое и друго добро дело, спасявайки неговия задник и на брат му, и нещата за Трез се преобърнаха. На двамата с Ай Ем им беше наредено да се присъединят към симпата извън Територията, за да погасят дълговете си, и се оказа, че „принудителното” му разплащане е билета му към свободата, която отдавна чакаше. Въпреки че съжаляваше, че намеси Ай Ем в цялата драма, в крайна сметка брат му трябваше да дойде с него, което се оказа поредното перфектно решение, довело до сегашния му живот. Напускането на Съ-Хийб и живота във външния свят се оказаха неговото прераждане, за пръв път усети сладкия вкус на свободата. Тук нямаше протоколи. Нямаше правила. Никой не дишаше във врата му.
Иронично, но очакваше нож в гърба от съдбата, задето се бе осмелил да излезе извън Територията и да се замеси с Необщителните. Очакваше го наказание, което да го върне обратно в редиците.
И оттогава, дълбоко в дебрите на съзнанието си се надяваше, че благодарение на естеството на взаимоотношенията му с Необщителните през последното десетилетие, щеше да изглежда осквернен в очите на Съ-Хийб, и така щеше да се окаже неподходящ за „честта”, която му се оказваше по рождение. И петното върху честта му щеше да е неговия път към постоянната свобода, завинаги.
Проблемът бе, че щом са изпратили Анс Лай, първосвещеника, явно не бе успял да постигне целта си. Освен ако посещението му не беше с цел да го накара да се отрече от обещанието. Все пак Ай Ем му съобщи за посещението.