Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
Хавърс отговори бързо.
- Спонтанният аборт се случва при една от три бременности. Вярвам, че също като при хората, е предизвикан от саморегулираща се система, която разпознава дефектите и тези ембриони не биват износени докрай.
- Но аз съм бременна със сигурност, - каза тя с празен глас.
- Да. Кръвните тестове го потвърдиха.
- Има ли риск за здравето ѝ, - попита Куин, - ако това продължи?
- Ти ли се нейния уорд?
Фюри се намеси.
- Той е бащата на детето ѝ. Така че се отнасяй към него със същото уважение, както се отнасяш с мен.
Очите на лекаря се разшириха и веждите му се вдигнаха над приличащите на костенурка строшени очила. Изглеждаше смешно. Дори Куин показа някаква минимална усмивка за част от секундата, преди свирепото изражение отново да се настани на лицето му.
- Отговаряй, - отсече Куин. – Има ли опасност за нея?
- Аз… аз – Хавърс преглътна тежко. – Няма медицински гаранции. Общо казано, бих отговорил, че няма – тя е съвсем здрава, и изглежда аборта следва някакъв генетичен курс. По-нататък…
Когато доктора продължи да говори, а образования му, изискан тон звучеше много по-несигурно от предната вечер, Лейла се отнесе. Всичко се смали, слуха ѝ изчезна, не усещаше температурата в стаята, леглото под себе си, останалите тела, застанали около нея. Единственото нещо, което виждаше, бяха различните очи на Куин. Мислеше единствено за опрения кинжал в гърлото на другия мъж.
Макар да не бяха влюбени, той беше точно типа мъж, който би искала да бъде баща на детето ѝ. Откакто взе решението да се присъедини към истинския свят, бе научила колко суров е живота, как другите може да заговорничат срещу теб – и как понякога силата на принципите е единствената, която ти помага да преживееш нощта.
Куин държеше козовете. Той беше велик, всяващ страх защитник, а бременните жени се нуждаеха точно от това – някой да се грижи за тях, или да се тревожи за бебето. Това и вродената му доброта го превръщаха в благородник в очите ѝ. Цветът на очите му нямаше никакво значение.
Почти на петдесет мили южно от клиниката, където Хавърс беше напълнил гащите от страх, Асеил стоеше зад волана на своя Рейндж Роувър и клатеше невярващо глава. Ситуацията с тази жена ставаше все по-интересна. Благодарение на джипиеса той проследи аудито ѝ по-далеч, дори след като тя нарочно подмина квартала си и продължи по магистралата на север. На всеки изход от града той я очакваше да завие, но след като оставиха в прахта зад тях Колдуел, той започна да си мисли, че тя може би отиваше чак в Манхатън.
Оказа се, че не е съвсем така.
Уест Поинт, дом на уважаваното човешко военно училище, се намираше почти по средата на пътя между Ню Йорк и Колдуел, и когато тя излезе от магистралата в тази посока, той почувства облекчение. Там, в земята на пощенските кодове, започващи със сто, се случваха много неща, и той не искаше да се отдалечава твърде много от дома по две причини – още нямаше вест от близнаците дали тия дребни дилъри са се появили, и второ, зазоряваше се и мисълта да изостави сериозно модифицирания си и подсилен Рейндж Роувър някъде по средата на пътя, защото му се налагаше да се дематериализира на безопасно място, никак не му харесваше.
Когато излязоха от магистралата, жената продължи точно с четиридесет и пет мили в час през покрайнините на градчето , подминавайки бензиностанциите, хотелите за туристи и заведенията за бързо хранене. По-нататък, след бързите, евтини и лесни заведения, нещата изглеждаха далеч по-скъпи. Грамадни къщи, от онези, които се настаняваха върху приличните на килими поляни, започнаха да никнат пред тях, и ниските им, разчупени каменни огради току изскачаха от двете страни на пътя. Тя подмина всички имения, и накрая отби на малък паркинг с изглед към реката. Тъкмо слизаше от колата, когато той мина плътно покрай нея, главата му се обърна в нейна посока и той я измери с поглед.
Стотина метра по-нататък, извън погледа ѝ, Асеил спря колата си на един завой, излезе навън на хапещия вятър и закопча догоре двуредното си палто. Мокасините му не бяха идеални за следене в снега, но не му пукаше. Краката му щяха да свикнат със студа и мокрото, а и у дома го очакваха още дузина такива обувки в гардероба.
Тъй като проследяващото устройство се намираше в колата ѝ, а не върху тялото ѝ, той не я изпускаше от поглед. Очевидно се обличаше в дрехите, с които обикновено се прекосяваше страната, на главата си сложи бялата ски маска, и благодарение на светлия камуфлаж, покриващ гъвкавото ѝ тяло, тя изчезна в синевата на зимния пейзаж.