Сбъдната любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #11
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: ИБИС
- ISBN: 9786191570676
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сбъдната любов». Краткое содержание книги:
- Да, получих копие от писмото, което изпратиха през пролетта.
- Това ли е единствения ти контакт с тях?
- Да.
- Лъжеш.
Асеил спря на светофар.
- Със сигурност може да кажеш някоя гадост или да направиш нещо, за да ме въвлечеш в това, велики лийдайър.
Със заплашителен глас мъжа от другата страна изръмжа:
- Не разчитай на това, Асеил.
Ривендж затвори.
Псувайки, Асеил хвърли телефона си на другата седалка. После сви ръце в юмруци и удари волана. Ако имаше нещо, което да не може да понася, то бе да бъде въвличан във водовъртежа от караници между другите. Пет пари не даваше кой седи на трона, или кой командва глимерата. Просто искаше да го оставят на мира и да си изкарва сам парите на гърба на плъховете без опашки. Толкова ли беше трудно за разбиране?
Светна зелено и той натисна педала на газта, макар да нямаше определена посока. Просто караше наоколо и след около петнадесет минути усети, че се е качил на един от мостовете над реката. Рейндж Роувъра му бе решил да го отведе у дома. Когато тръгна към отсрещния бряг, телефона му иззвъня като камбанка, но той почти не му обърна внимание. Но близнаците бяха излезли, за да придвижат новата пратка на Бенлуис, и той искаше да разбере дали тия дребни дилъри най-накрая бяха свършили нещо като хората.
На дисплея не се виждаше пропуснато обаждане или съобщение. Черното Ауди отново се движеше. Асеил натисна спирачката, спря по средата, зад него се чуваха клаксони и ругатни, но той завъртя и тръгна по заснеженото средно платно. След миг се озова на входа на моста. От мястото, на което се намираше, Кор имаше нужда от бинокъла, за да види както трябва своята Избраница.
Колата, в която пътуваше тя – голям черен седан, продължи напред по моста, измина още пет-шест мили и след това отби по черен път, който поемаше на север. След още няколко мили и след малката табела колата зави по прашната алея, задушена от двете страни с вечно зелени храсти. Най-накрая спря пред смачканата панелна сграда, която не само изглеждаше зле, но очевидно нямаше нито прозорци, нито врата.
Той нагласи фокуса, когато двамата мъже се появиха отпред. Веднага разпозна единия – косата го издаде – Фюри, син на Агъни, който според слуховете беше провъзгласен за Примейл на Избраниците.
Черното сърце на Кор заби силно. Особено след като разпозна втората фигура: там стоеше боеца с различните очи, с който се бе сражавал в къщата на Асеил, когато краля бе почти отнесен от духовете.
И двамата мъже извадиха оръжията си и огледаха периметъра.
Кор се намираше по посока на вятъра, наоколо нямаше никой друг, връзката му с Избраницата засега бе блокирана и той предположи, че двамата ще продължат с това, което бяха планирали за неговата жена. Всъщност изглеждаше така, сякаш я водеха в затвора.
Само. През. Трупа. Му. Тя нямаше нищо общо с войната, макар да я използваха за престъпни цели, ала не по нейна вина – и очевидно щяха да я екзекутират или да я заключат в килия, където да прекара останалото си време на земята. Или не. Той сложи ръка върху пистолета си.
Нощта изглеждаше добра да се погрижи за тая работа. Наистина, сега бе шансът му да я има като своя, да я спаси от каквото и да било наказание, което ѝ бяха отредили, задето несъзнателно бе помогнала на врага и го бе подтикнала. А може би обстоятелствата около нейното несправедливо осъждане щяха да я предразположат към нейния враг и спасител.
За миг затвори очи, представяйки си я в неговите покои.
Когато Кор повдигна клепачи, Фюри отваряше задната врата на седана и се пресягаше вътре. Когато братът се изправи, от колата се подаде Избраницата, и двамата бойци я подкрепяха от двете страни, докато тя се придвижваше напред към сградата.
Кор се приготви за действие. След толкова време, след цял живот, той най-накрая я накара да се вгледа в личността му, и този път нямаше намерение да пропилява шанса, предоставен му от съдбата – не и когато очевидно живота ѝ висеше на косъм. Щеше да надделее – заплахата над живота ѝ увеличи силата му до невиждани размери, умът му стана остър като бръснач и докато кроеше плановете за атака, успя да запази спокойствие. Наистина, охраняваха я само тези двамата, а с тях имаше жена, която не само беше невъоръжена, но ясно си личеше, че няма никакво обучение и не знае как да се справя в бойна среда. Той бе достатъчно могъщ, за да се справи с похитителите на жената. Тъкмо се подготвяше да се втурне напред, когато хладния бриз донесе до него миризмата на Избраницата му – мъчителния уникален парфюм, присъщ само на нея, който го караше да се препъва в кубинките си...