Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Нишката на покварата
Нишката на покварата - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Нишката на покварата

Электронная книга - «Нишката на покварата». Краткое содержание книги:

Изминали са пет години след освобождаването на Наследничката на имперския трон — Лусия ту Еринима. Скрита в усойния лабиринт на разлома Ксарана, тя расте сред последователите на тайната организация Либера Драмач и проявява невероятните си способности. Кайку вече умее да контролира своята огнена сила, учи нови вълшебни умения и копнее да изпълни клетвата си пред Императора на боговете Оча. Мишани изпълнява опасна мисия, въпреки че баща й е пратил по петите й наемни убийци, а Асара на пръв поглед изчезва безследно.
Докато новият император си мисли, че управлява Сарамир, покварата на вещерските камъни разяжда земята, отравя посевите и изражда животните. Чаросплетниците се възползват от новия си статут, за да вършат потайните си скверни дела и хвърлят в ужас цялата империя.
1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 224
Перейти на страницу:

— Може да грешиш — изгледа я скептично Номору. — Може пък Чаросплетниците да умеят да го правят.

— Не греша — поклати глава девойката. — Щях да го усетя, ако беше така. Каквото и да става тук, сигурно е, че не Чаросплетниците контролират тези създания.

— Кой тогава? Тези облечени в черно същества? — предположи Юги. Бяха забелязали още десетки от тях, бродещи сред Различните зверове. — Те ли командват менажерията?

— Може би — вдигна рамене Кайку. — А може би не.

— Не можеш ли да разбереш?

— Не и чрез метода, за който си мислиш. Нямам представа на какво ще се натъкна — каза младата жена. — Ако ме усетят, докато използвам своята кана, последствията ще са ужасни. За всички нас.

— Какво ще кажете за онази постройка? — обади се Номору. — Имате ли някаква идея какво представлява?

— Мина — отвърна Юги. — Не е ли очевидно? Обстоятелството, че покварата в земята е налице и тук, говори, че нейде наблизо има вещерски камък. Също така означава и че отдавна е буден, щом заразата вече е успяла да плъзне.

— Според мен наличието на съоръжението е достатъчно доказателство, че Чаросплетниците са тук от доста време — изтъкна Кайку. — Въпреки това още не са направили никакъв опит да нападнат Лоното. Значи можем да предположим, че…

— Прекалено близо е до реката — прекъсна я Номору, продължавайки предишната си мисъл. — Как можеш да построиш мина на такова място? Та тя ще се наводни!

Тсата ги слушаше безмълвно. Това му беше ясно от самото начало, ала простата логика не беше за жителите на Сарамир; те много обичаха да усложняват нещата. След като бяха поспорили достатъчно, за да начешат езиците си, той реши, че вече е дошъл моментът да се намеси.

— Имам решение на проблема — рече.

Останалите го изгледаха изненадано. Бледозелените очи на ткиуратеца пламтяха като изумруди.

— Двама от нас остават и проучват — каза, — а двама се връщат.

— Само Номору знае обратния път — изтъкна Юги.

— И аз го знам — усмихна се татуираният мъж. За човек като него, прекарал целия си живот из непроходимите джунгли, относително откритият терен на Разлома не представляваше кой знае какъв проблем. Можеше лесно да открие маршрута, по който бяха дошли, както и да избегне опасностите, на които се бяха натъкнали.

— Никой няма да остава — рече Юги.

— Аз оставам! — заяви Кайку.

— Без теб не можем да преминем бариерата — каза довереникът на Заелис.

— Тогава ще ви прекарам отвъд и после ще се върна — погледна го девойката.

— Оставам с нея — присъедини се Тсата. — Тук ще бъда по-полезен.

— Май и двамата горите от желание да ви убият по-бързо — озъби им се Номору. — Не ми пука. Връщам се с него — тя посочи към Юги. — По-безопасно е.

— Всички се връщаме! — отсече мъжът, чийто живот Кайку бе спасила. — За малко да загинем, когато бяхме четирима, а какво остава, когато сме само…

— Ти беше този, който за малко не загина! — прекъсна го младата жена. — Трябва ли да ти напомням чия е заслугата, задето сега стоиш тук с нас?

Мъжът въздъхна.

— Не мога да ти позволя да направиш това, Кайку. И то не защото проявявам неблагодарност към теб.

Девойката отметна ядосано един кичур, увиснал пред лицето й.

— Аз съм тук като представителка на Аления орден; ти нямаш власт над мен. Що се отнася до Тсата, той не дължи вярност никому!

— Та ти не си Сестра от Аления орден! Още си послушничка! За боговете, Кайку, не осъзнаваш ли заплахата? — гневеше се Юги. — Помисли малко — какво ще стане, ако те хванат? Знаеш за страховете на Кайлин някоя от Сестрите да не попадне у врага! Какво ще стане, ако Чаросплетниците те пленят? Веднага ще разберат за Аления орден! А и освен това — Номору му изсъска и той заговори по-тихо — и двамата знаете къде се намира Лоното.

Младата жена обаче държеше на своето.

— Някой трябва да остане и да уведоми останалите, в случай че тази армия поеме нанякъде. Само аз мога да направя това; само аз мога да изпратя моментално предупреждение, ако Чаросплетниците се раздвижат.

— Извини ме, ако греша, но Кайлин не забрани ли комуникацията на дълги разстояния между Сестрите? — запита Юги.

1 ... 99 100 101 102 103 104 105 106 107 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)