Острието на Тишал
- Автор: Стовер Мэтью Вудринг
- Серия: Приключенията на Каин ( Отвъдие) #2
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-455-8
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Острието на Тишал». Краткое содержание книги:
Преди шест години Ма’елкот — бог на Отвъдие — задържа Палас Рил в безмилостната си хватка. Управляващият елит на Земята желаеше смъртта ѝ. Каин се закле, че ще я спаси. Те смятаха, че няма никакъв шанс. И сгрешиха. Той пожертва кариерата си като Каин, за да смаже враговете на Палас Рил и да я върне у дома.
Сега Хари Майкълсън е единственият човек, който стои между бездушните корпоративни господари на Земята и зелените хълмове на Отвъдие. Победата на Каин над Ма’елкот е отворила проход между световете и сега безличните тълпи от Земята избиват всичко, което той обича. Стари и нови врагове се обединяват срещу него. А Хари дори вече не е Каин. Той е просто един обикновен човек — самотен, сакат, безсилен. Те смятат, че няма никакъв шанс.
Но грешат…
— Това е моят дом — рече той. — Те са мои студенти. Изпълнявам задача, която ти ми постави. Може и да си управител, но не позволявам да ми даваш заповеди тук.
— Ето ти една шибана заповед — каза Хари рязко, навеждайки се напред. — Сядай и млъквай. Това е твърде важно, за да губим време с твоите глупости.
Тан’елкот не помръдна.
— Не можеш да осъзнаеш колко оскърбително се държиш.
— Да, сигурно. От колко време се познаваме? Още ли очакваш маниери от мен?
— Маниери? Едва ли. Разсъдливост може би; загриженост за няколкото капки достойнство, което ми е позволено да…
— Млъквай — прекъсна го Хари равнодушно.
— Мога само да се надявам, че ми носиш добри новини. Например, че този твой ХРВП е плъзнал сред елфите и си дошъл да отпразнуваш събитието заедно с мен.
Майната ти — помисли си Хари. — Щом искаш да стоиш прав, стой си прав.
— Точно така — каза той. — Наблюдава се епидемия от ХРВП сред елфите. И знаеш ли какво? Актьорът, за когото те питах, който може да е бил изложен на действието на вируса — той е в Анхана.
Очите на Тан’елкот се опулиха, дъхът му излезе със съскане. Опита се да напипа облегалката на креслото си, но го пропусна и залитна като пиян.
— Нали ти казах да седнеш — напомни му Хари. После прехвърли поглед върху студентите. — Последен шанс. Омитайте се.
Те отново погледнаха към Тан’елкот, но той беше прикрил очите си с едната си ръка и им махна с другата. Те безмълвно събраха нещата си и избягаха през вратата.
— Каин — обади се Тан’елкот тихо, — моля те, кажи ми, че това е една жестока шега.
— Да, бе — промърмори Хари. — Аз съм известен с блестящото си чувство за хумор. Стегни се. Имаме да вършим работа.
7.
Каин усещаше чужда клавиатурата на терминала на Тан’елкот под пръстите си; имаше някакво странно механично съпротивление, сякаш клавишите се противяха на допира му. Вместо електронен панел Тан’елкот използваше механично устройство от рода на старите пишещи машини, свързано през дупка в огромното бюро с ниша под пода, където се намираше истинската електроника, защитена от ефектите на нормалното за Отвъдие поле в Екзозеума.
Налагаше му се да гледа в закрепено под ъгъл огледало с украсена месингова рамка. В него се отразяваше екранът, разположен в същата ниша под краката му.
Тан’елкот се беше проснал на пода край сандалите на Хари, масивната му ръка беше протегната към нишата и показалеца му леко поглаждаше куба, поставен в слота на терминала — същия този куб със записа на представлението на Хансен пред Дж’Тан.
Непривичното усещане пречеше на Хари да пише; трябваше да опита няколко пъти, докато успее да въведе директния код за връзка с Клиърлейк. А микрофонът, който отвеждаше звука до аудиоканала, изкривяваше гласа му до такава степен, че му се наложи да повтори фразата три пъти, преди програмата да го разпознае. Най-накрая в огледалото се появи физиономията на Клиърлейк.
— Здрасти, Джед — каза Хари с напрегната усмивка. — Готов ли си?
— За историята, за която говореше? Направих анализ на онези кадри, които вече ми изпрати; на някои от телата виждам признаци за…
— Не го казвай — прекъсна го Хари. — Не можем да говорим за това по открит канал. Просто кажи готов ли си да приемеш файла.
— Винаги съм готов, Хари — усмихна му се Клиърлейк в отговор. — Само се чудя защо ти отне толкова време.
— Добре. Сега слушай — това е важно. Гледай файла, който ще ти изпратя, само офлайн. Има програма за безопасност, която следи за някои от думите там — аз имам контрапрограма, но тя действа краткотрайно. Запази си я за излъчването.
— Защитна програма, контрапрограма — колко сериозно е това?
— Възможно най-сериозно, Джед.
— Сигурен ли си, че ще поискам да го излъча?
Хари кимна.
— Мисля си за специално предаване, в праймтайма. Мисля, че лицензионните такси за откъсите от този запис ще бъдат най-малко осемцифрена сума.
— Тогава изпращай, Хари. Ти винаги носиш късмет.
Хари се наведе и погледна към Тан’елкот.
— Готов ли си? — попита тихо.
Отговорът на Тан’елкот дойде приглушен заради менталното зрение.
— Готов съм.
Ще се получи, помисли си Хари. Пръстите му леко потрепваха. Но не от нерви; майната им на нервите. Това беше забавно.
Може би не чак много, но той не можеше да си спомни кога за последен път е изпитвал подобно нещо. Натисна финалния клавиш.