Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Много е приятно да се разхождам бавно из билковата градина с игуменката: полите ни шумолят леко при допира до късната лятна лавандула, чийто остър мирис се разнася в опияняващия въздух. Докато вървим, тя откъсва стръкче мента и го подушва; аз прокарвам леко ръце по храст с розмарин. Тук расте седефче, виждам подобните на маргаритки цветчета на лайката, ярките личица на трицветните теменуги и благоуханните листа на маточината.
— Чудя се как му се доверявате — казва тя небрежно.
— Какво?
— На Олбъни — казва тя. — На месир Олбъни — произнася го като френско име, с акцента на измамата. — Лъгал ви е и ви е предавал всеки път, когато е сключвал споразумение с вас, още от първото си идване в Шотландия. Нима не проявява вероломство към вас? Изкара оръдия срещу вас в Стърлинг; посрами ви пред сина ви. Взе ключовете на замъка от ръката на малкото ви момче. Раздели ви от двете ви момчета. Бихте ли се поставили наистина отново във властта му?
— Той е херцог — казвам. — И много благовъзпитан мъж. А сега признава, че съм кралица. Имам думата му в писмен вид.
Тя прави лека гримаса и свива рамене.
— Той е французин — казва пренебрежително. — На практика е такъв. Ожени се за французойка заради парите ѝ. Заклел се е да служи на френския крал. Вероломен като французин и безчестен като шотландец. Боя се, че той и парламентът ви ще ви погубят.
Ужасена съм.
— Не е възможно да мислите така!
— От мига, в който дойде в Шотландия, той ви погубва! — възкликва тя. — Защо сте тук, ако не сте прогонена в изгнание? Нима напуснахте Стърлинг по собствен избор? По свой свободен избор ли напуснахте Единбург? Нима не побягнахте от Линлитгоу в страх за живота си? Нима не потеглихте от Танталън само с дрехите на гърба си?
Помислям си за миг, че тя изглежда забележително добре осведомена за игуменка в погранично абатство; но навярно е говорила с Джордж.
— Ако бях на ваше място, бих се върнала в Единбург само начело на армия — отбелязва тя. — Бих последвала съвета на лорд Дейкър, и бих отишла в богатия му дом в Морпет, за да събера там войска.
Засмивам се несигурно.
— Говорите така, сякаш приличам на Катерина и войнствената ѝ майка.
— Сигурна съм, че ще се окажете смела като нея. Готова съм да се закълна, че сте ѝ равна.
— О, наистина съм, безспорно е така. Катерина не е по-смела от мен. Познавам я добре и съм сигурна в това.
— Освен това съм сигурна, че имате съпруг, който е не по-малко смел от Фердинанд Испански.
— Арчибалд струва колкото десетима като него.
— Тогава защо не завоювате отново Шотландия, както Изабела и Фердинанд отвоюваха Испания от маврите? Тогава няма да бъдете принудена да спорите с херцога и да му се подчинявате. Просто ще го изпратите обратно във Франция — тя замълчава. — Или го обезглавете, както намерите за добре. Ако сте управляваща кралица, а не просто регент, можете да правите каквото пожелаете.
По външната врата се разнася силно блъскане. Вдигам разтревожено поглед.
— Възможно ли е това да е подранилият френски пратеник? Изабела, ще трябва да го поканите в залата на къщата за гости и да го накарате да изчака, докато се облека. Трябва да подпиша споразумението с него.
Тя изчаква, докато една монахиня от къщичката на вратаря идва през градината, прави ми лек реверанс и зашепва. Изабела се смее и улавя ръката ми.
— Имате късмет — казва тя. — Великите мъже и жени винаги имат късмет, а вие имате късмета на кралица под специалната закрила на Бог. Пред вратата е лорд Дейкър, изпреварил с един ден френския лъжец, и ви носи документ за свободно преминаване, така че можете да отидете навсякъде в Англия. Може да ви отведе в Лондон още сега.
Ахвам: ръката ми се сключва около едно буйно раззеленило се седефче, така че острото му ухание изпълва въздуха.