Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
— За сестрата на краля? — повтарям.
Той се покланя безмълвно, а аз си помислям: ето какво ми донесе това, че онези две жени са мои сестри: нищо.
— Какво да правим? — гневът на Арчибалд се превръща в безпомощност. — Трябва да я заведем някъде на сигурно място. Времето ѝ наближава, ще роди след по-малко от месец. — Трябва да стигнем някъде на безопасно място!
— Какво ще кажете за манастира в Колдстрийм? — предлага сър Антъни в нетърпението си да ни отпрати. — Абатисата ще я приеме, а оттам можете да повикате помощ от Лондон.
— Тя трябва да влезе тук! — гневно заявява отново Арчибалд. — Настоявам!
— Колко път има до Колдстрийм? — питам кратко.
— Само около четири часа — отвръща сър Антъни. — Три — поправя се, когато вижда изражението ми.
Джордж подхвърля поводите на коня си на един от слугите и идва при мен и Арчибалд.
— Няма да ни пусне да влезем; не може — казва. — Пилеем време и губим достойнството си, като се молим тук. Колдстрийм е най-добрият ни шанс. Вече сме в Англия, би трябвало да сме в безопасност. Олбъни вероятно няма да пресече границата. Нека принудим този глупак да ни даде храна, и ще си тръгнем по пътя, ще намерим място за нощуване в някое абатство или някоя къща, все някъде, а на сутринта ще продължим към Колдстрийм.
— Толкова съм уморена — казвам тихо. — Не мисля, че ще издържа.
— Ще спрем веднага щом можем — обещава ми Джордж.
— Казвам ви, че не мога — казвам; гласът ми пресеква в ридание.
— Трябва — отвръща Арчибалд. — Не биваше да напускаш Линлитгоу, ако не си била подготвена да бягаш в Англия.
Манастирът в Колдстрийм, Англия
Септември 1515 г.
Този път съпругът ми съобразява да изпрати един от слугите, за да предупреди в манастира за пристигането ни, и докато ние се тътрим с усилие към тях, портите вече са широко разтворени и виждам как монахините се задават по пътеката да ме посрещнат.
Лично игуменката застава до коня ми, когато Арчибалд ме сваля от седлото, и възкликва при вида на страданието ми, на огромния ми корем, а после повиква три монахини да ми помагат да вървя. Краката не ме държат, като че ли нещо ужасно е станало с бедрото ми. Изпращат някого да донесе стол и послушниците ме внасят в манастира.
Къщата за гости е просторна и удобна, има голямо легло с хубави завивки и завеси. Дамите ми смъкват изпоцапаните ми дрехи, и аз се вмъквам в леглото по мръсното си бельо.
— Оставете ме — казвам. — Трябва да спя.
Събуждат ме едва когато настъпва следобедът, донасят ми купичка овесена каша и ми казват, че вечерята ще бъде поднесена, когато пожелая. Мога да дойда в залата за гости и да вечерям с игуменката, или да се храня в покоите си, както предпочитам.
— Къде е Арчибалд? — питам. — Къде ще се храни той?
Ард е настанен в къщата за поклонници, на разстояние от постройките на абатството, заедно с брат си и мъжете от прислугата, но може да ме посети в къщата за гости, ако желая.
— Той трябва да дойде веднага — казвам. — Освен това ще вечерям в залата. Погрижете се да получа подобаващ стол.
— Няма балдахин от златен брокат — напомня ми придворната ми дама. — А Алис изчетка роклята ви, но тя всъщност не е много чиста. Игуменката ви зае бельо.
Това ме кара да замлъкна. Сякаш няма да бъда аз, ако не седя под балдахин от златен брокат, в красиви дрехи, вечеряйки като кралица. Цял живот съм седяла на най-високата маса, редом до трона. В какво ще се превърна, ако стана толкова бедна, колкото беше някога Катерина?
— Ще се храня тук — казвам нацупено. — И ще трябва да ми намерите нови дрехи.
Не обсъждам с нея как да ми намери нови дрехи насред пограничните земи, а тя е твърде наясно с нравите на кралските особи, за да ме попита как според мен ще стане това. Отива да поръча вечерята ми и да доведе Арчибалд, а аз си спомням, само за миг, за онова пътуване преди дванайсет години, как влязох тогава в Бърик, за онази реч в израз на вярност, в която благодаряха на Бог, че аз, най-голямата принцеса от династията на Тюдорите, съм почела малкия град с присъствието си.
Арчибалд влиза с момчешки и свеж вид. Закуската и едно измиване са му възвърнали бодростта и енергията. Не е прегърбен от бременност и омаломощен от болка. Един млад мъж може да изтърпи много неща и да се надигне, пълен с живот и радост; но една млада жена — а аз съм все още млада жена — трябва да полага усилия.
— Моя бедна любима — казва той, докато коленичи пред мен.