Три сестри, три кралици
- Автор: Грегори Филиппа
- Серия: Плантагенети и Тюдори #8
- Язык: болгарский
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Три сестри, три кралици». Краткое содержание книги:
Намерил е отнякъде чисто бельо, а косата му, влажна от банята, е къдрава и блестяща като руно на овен. Сияе от жизненост.
— Няма къде да вечерям — казвам нещастно. — И нямам дрехи.
— Не би ли могла да заемеш някоя рокля от игуменката? — пита той. — Тя е много образована и благовъзпитана жена. Сигурен съм, че има хубаво бельо.
— Не мога да се облека като монахиня — казвам кратко. — Не мога да нося бельото на друга жена, независимо колко много те е впечатлила. Трябва да се облека като кралица.
— Да — казва той уклончиво. — Навярно можем да пишем на Олбъни с настояване да изпрати дрехите ти. Навярно каруците са вече в Танталън и могат да ги препратят тук?
— Можем да пишем на Олбъни? Може да узнае къде сме?
— Вече си в безопасност, в Англия. Предполагам, че вече можеш да започнеш да преговаряш. Всъщност дори трябва да му кажем какво очакваме.
— Мога ли?
Внезапно виждам лъч надежда. Смятала съм, че бягаме като престъпници пред армия от четирийсет хиляди шотландци, твърдо решени да заловят Арчибалд и да го изправят на съд за държавна измяна, решени да затворят мен, за да умра в плен. Но сега сме в безопасност, сега съм у дома, в Англия, всичко е променено.
— Спасих те — казва Арчибалд. — Направих го. Напълно невероятно е. Като романс, като вълшебна приказка. Това пътуване! Мили Боже, тази безкрайна езда! А сега сме тук, и спечелихме.
— Вземи хартия и перо от почитаемата игуменка. Ще пиша веднага — заявявам аз.
Уведомявам херцога с възможно най-леден тон, че съм на сигурно място в Англия. Не съобщавам къде, защото все още ме плаши мисълта за армията му. Казвам, че ще се върна, ако бъдат изпълнени известен брой условия. Не проявявам скромност: искам обратно земите си и рентите от имотите, придобити чрез брака ми, пълното възстановяване на състоянието ми, скъпоценностите и най-вече дрехите си. Искам помилване за Арчибалд и за всички, които са застанали на моя страна, без значение дали срещу тези хора има повдигнати обвинения или не. Искам свободен достъп до синовете си и правото да назначавам техните възпитатели, домашни учители и прислуга. Искам всъщност всичко, което имах, но Олбъни ми го отне, но не възразявам да запази титлата на регент, стига да работи заедно с мен (искам да кажа, под мое ръководство) за доброто на Шотландия, тъй като явно парламентът желае той да го прави.
Почивам си. Храня се добре. Спя нощем без тревожни сънища. Болката изчезва от бедрото ми и чувствам как бебето се върти и обръща, затова знам, че той също е здрав и силен. Разговарям дълго и подробно с игуменката, Изабела Хопрингъл, която е благоразумна и прозорлива начетена жена. Тя ме съветва да изчакам лорд Дейкър да ми съобщи какъв би трябвало да бъде следващият ми ход, и да не се доверявам на Олбъни. Казва ми, че лорд Дейкър ще ме спаси. Надменно отвръщам, че контролирам сама живота си и че печеля словесната война с херцога. Показвам ѝ писмата, които си разменяме, в които той ми предлага едно нещо, а аз искам друго. Мисля си, че разигравам добре тази ръка. Дамата е ценна карта в тази игра, а аз раздавам най-добрите карти на себе си.
Печеля. Добирайки се до безопасно място, възвърнах властта си; аз съм сила, която трябва да бъде вземана под внимание. Херцогът на Олбъни възлага на френския посланик ролята на посредник между нас; той ще дойде при мен в Колдстрийм, предавайки почитанията на херцога и на парламента. Ще ми донесе предложения, които херцогът, в желанието си да се върна на мястото си, е принудил парламента да приеме. Последното, което иска Олбъни, е да въвлече Франция във война с Англия заради Шотландия. Той всъщност има изрично нареждане от своя крал да не допусне нещата да се влошат. Трябваше да донесе мир и ред на Шотландия, а сега всички го обвиняват, че е донесъл размирици и опасност от война. Да прогониш кралица от собствения ѝ замък е постъпка, която крие заплаха за всеки монарх в християнския свят. Никой няма да го подкрепи. Затова трябва да имам децата си до себе си, трябва да отседна там, където поискам, състоянието ми трябва да ми бъде възстановено, съпругът ми да бъде помилван. Посланикът ще пристигне по пладне, и неговият подпис под споразумението ще го направи обвързващо и за двете страни. Не печеля, а вече спечелих.
Разхождам се в градината с Изабела, игуменката, и ѝ описвам каква радост ще бъде за мен да се върна в Единбург и да видя отново момчетата си, и как никога не съм мислила, че ще копнея да заема мястото си като кралица-регент на шотландците, но че сега е така. Разказвам ѝ как лекомислено сестра ми напусна новия си дом, без да осигури наследник за трона на Франция, как се омъжи се за човек от ниско потекло и се върна в Англия, а сега всичко ще бъде така, сякаш никога не е заминавала. Французите ще я забравят за седмица. Ще трябва да върне скъпоценностите си. Разбира се, може да се наслаждава на удоволствията в английския кралски двор и на престижа си като сестра на краля — банални наслади, подходящи за едно глупаво момиче, — но една жена, призована от Бог да изпълнява дълга си към страната на своя съпруг, би трябвало да остане там, служейки на страната и на Бог, както правя аз. Заявявам, че да бъда майка на крал е най-великото призвание, което една жена би могла да има. Станала съм толкова значима, колкото почитаемата ми баба, която роди крал и го издигна на трона. Божията десница закриляше всяко нейно действие, а сега закриля и мен. По-близо съм до Бога от една игуменка. Имам призвание и дълг. Аз съм такава велика жена. Ще служа на Шотландия и на Бог.