Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– Между тези стени единствената закрила е Божията. Винаги помни това.
Всевишни Адонай235, къде си сега, когато те търся, помисли си уважаемият доктор Жозеп Шаром, съзнавайки, че върши грях, като губи вяра във Всевишния Бог.
234 Хостия – безквасен евхаристиен хляб. – Б. р.
235 Едно от имената на Бога в старозаветните книги. – Б. пр.
* * *
В продължение на цял час, с търпението на светец, без да обръща внимание на главоболието си, нито на сгорещените си телесни сокове, брат Николау се опитваше да разгадае тайната на гнусния грях, който беше извършило това отвратително създание срещу осветените хостии, споменати в подробното и така навременно донесение, но Жозеп Шаром само повтаряше вече казаното, че се казва Жозеп Шаром, че е роден в еврейския квартал, където е живял през цялото време, че е изучил изкуството на медицината, че е помагал при раждането на деца както в еврейския квартал, така и извън него и че животът му се свежда до упражняването на тази професия и нищо повече.
– И до посещаването на синагогата в деня на вашия шабат236.
– Кралят не ни го е забранил.
– Кралят няма право да говори за основите на душата. Обвинен си, че вършиш гнусни деяния срещу осветените хостии. Как можеш да се защитиш?
– Кой ме обвинява?
– Нямаш нужда да знаеш.
– Наистина имам нужда да знам. Това е клевета и според това от кого тръгва, мога да докажа какви са подбудите му за...
– Да не би да намекваш, че един добър християнин може да лъже? – брат Николау, скандализиран, потресен.
– Да, Ваше Превъзходителство. Разбира се.
– Това прави още по-тежко положението ти, защото, обиждайки християнин, обиждаш Иисус Христос Господ Бог, Когото накара да убият със собствените си ръце.
Всевишни и милосърдни мой Господи, ти си едничкият и единствен Бог, Адонай.
Без да го погледне, толкова голямо беше презрението, което изпитваше към него, главният инквизитор Николау Еймерик прекара длан по тревожното си чело и каза на палачите, които го пазеха, да подложат на мъчение непокорния и ми го доведете след час с подписано признание.
– Какво мъчение, Ваше Превъзходителство? – попита брат Микел.
– Магарето237, колкото трае едно credo in unum deum238. Ако има нужда от ченгели – колкото две „Отче наш“.
– Ваше Превъзходителство...
– И ако не му се освежи паметта, повторете колкото пъти е необходимо.
Приближи се до брат Микел от Сускеда, който от известно време стоеше със сведен поглед, и почти на ухото му заповяда да предупреди оня Жауме Маля, че ако отново продаде или подари хостии на някой евреин, ще си има работа с мен.
– Не знаем кой е този Жауме Маля. – Поемайки въздух: – Може би изобщо не съществува.
Но светият мъж не го чу, беше съсредоточен в ужасното си главоболие, което поднесе на нашия Господ Бог като покаяние.
236 Еврейската събота. – Б. р.
237 Уред за изтезание. – Б. пр.
238 Вярвам в един Бог (лат.) – началото на Символа на вярата. – Б. пр.
* * *
Пред магарето и касапските ченгели, които бяха продупчили плътта му и разкъсали сухожилията му, доктор Жозеп Шаром от Жирона призна, да, да, да, за бога, аз направих това, аз ги купих от онзи мъж, както казвате, да, да, но спрете, за бога.
– А какво направи с тях? – брат Микел от Сускеда, седнал пред магарето, опитвайки се да не гледа капещата кръв.
– Не знам. Каквото вие кажете, но смилете се, не дърпайте повече, че...
– Внимавайте, че ако припадне, свършено е с показанията.
– И какво от това? Той вече си призна.
– Много добре, но после ти ще говориш с брат Николау, да, ти, рижият, и ще му кажеш, че през цялото време, докато е траело изтезанието, обвиняемият само е спал, и уверявам те, че той самият ще ви качи на магарето с обвинението, че слагате прът в колелото на божественото правосъдие. И двамата. – Вбесен: – Нима не познавате Негово Превъзходителство?
– Господине, ама ние...
– Да. А аз ще водя протокола по време на вашите изтезания. Хайде, размърдайте се.
– Давай, хвани го за косата, така. Хайде пак: какво направи с осветените хостии? Чуваш ли ме? А? Ей, Шаром, ай да ти сера на...
– Да не чувам мръсни думи в сградата на Светата инквизиция – възмути се брат Микел. – Дръжте се като добри християни.
* * *
Тъй като беше изчезнал и последният лъч светлина, залата се осветяваше от една факла с пламък, треперлив като душата на Шаром, който слушаше почти в несвяст заключението на високия съд, прочетено от мощния глас на Николау Еймерик, който го осъждаше, в присъствието на свидетели, на смърт чрез пречистващия огън, в навечерието на свети апостол Яков, загдето отказа да се покае, като приеме кръщение, с което би спасил от смърт ако не тялото, то поне душата си. След като сложи подписа си под присъдата, брат Николау предупреди брат Микел: