Изповядвам

– Продължавайте. Започвам да вдигам температура, а не желая да си лягам, преди да...

– Може спокойно да се оттеглите, Ваше Превъзходителство.

Брат Николау избърса потта от челото си, следствие колкото от горещината, толкова и от високата температура, погледна как брат Микел от Сускеда, неговият млад секретар, дописваше с красивия си почерк осъдителния документ, излезе на улицата, напечена от адското слънце, и без да има време да си поеме дъх, се потопи в тъмнината на малко по-прохладния параклис „Света Àгеда“. Падна на колене насред помещението, склони смирено глава пред божественото присъствие на Дарохранилницата и каза о, Господи, дай ми сили, не позволявай да се огъна поради човешката ми слабост, не позволявай клеветите, слуховете, завистта и лъжите да разколебаят моята смелост. Сега самият крал се осмелява да критикува дейността ми в полза на истинната и единствена вяра, Господи. Дай ми твърдост, та никога да не престана да Ти служа в мисията си на строг пазител на истината. След като каза амин, недоловимо като мислена въздишка, брат Николау остана още известно време коленичил, за да дочака изключително жаркото слънце да погали планината на запад; остана с празно съзнание, в молитвена поза, в пряко общение с Господа на Истината.

Когато светлината от прозореца взе да намалява, брат Николау напусна параклиса със същата енергия, с каквато беше влязъл. Навън жадно пое аромата на мащерка и суха трева, излъчван от още топлата земя през най-горещия ден, който старите хора помнеха. Отново избърса потта от парещото си чело и се отправи към сивата каменна сграда в края на уличката. На входа трябваше да сдържи нетърпението си, защото точно онази жена, винаги онази жена, заедно с Кривогледия от Салт, който й беше мъж, бавно пренасяше чувал с ряпа, по-голям от самата нея, към вътрешността на двореца.