Изповядвам
- Автор: Кабре Жауме
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Colibri Publishers
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Изповядвам». Краткое содержание книги:
– На осъдените първо трябва да се отреже езикът. Не забравяйте.
– Не е ли достатъчно да им се запуши устата, Ваше Превъзходителство?
– На осъдените първо трябва да се отреже езикът – настоя с търпението на светец брат Николау. – И няма да допусна никакво отклонение от правилата.
– Но Ваше Превъзходителство...
– Те много знаят, изхитрят се да прехапят превръзката на устата и... Аз искам еретиците да онемеят, щом ги закарат пред незапалената клада, защото, ако още могат да говорят, биха могли с богохулството и ругатните си да оскърбят благочестието на присъстващите.
– Тук никога не се е случвало да...
– Но в Лейда се е случвало. И докато аз заемам този пост, няма да позволя това. – Погледна го с черните си очи, толкова черни, че чак причиняваха болка, и като сниши глас: – Никога няма да позволя, никога. – Повишавайки тон: – Гледайте ме в очите, когато ви говоря, брате Микел! Никога.
Стана и бързо напусна залата, без да погледне нито секретарите, нито осъдения, нито останалите помощници, защото беше поканен на вечеря в двореца на епископа, закъсняваше и много го мъчеха голямата жега в този ден, главоболието и високата му температура.
Навън, поради големия студ, проливният дъжд се бе превърнал в обилен тих снеговалеж. Вътре, загледан в преливащите цветове на виното във вдигнатата чаша, той каза на своя домакин да, роден съм в заможно и дълбоко религиозно семейство и благодарение на духовните устои на моето възпитание, по пряка заповед на фюрера, изразена в конкретните инструкции на райхсфюрер Химлер, поех върху скромната си личност тежкия товар да се превърна в непробиваема защита срещу вътрешния враг на родината. Това вино е отлично, докторе.
– Благодаря – отвърна доктор Фойгт, малко отегчен от толкова дрънкане. – За мен е чест, че можете да го опитате в този мой импровизиран дом – това му хрумна да отговори. С всеки ден все повече го отвращаваха гротескните личности без никакво възпитание.
– Импровизиран, но удобен – каза оберлагерфюрерът.
Още една глътчица. Навън снегът вече покриваше срамотите на земята с дебел свенлив чаршаф от мраз. Топлинката на виното. Оберщурмбанфюрер Рудолф Хьос, роден в Жирона през дъждовната есен на 1320 година, в онази далечна епоха, когато земята беше плоска и на безразсъдните пътешественици очите им изскачаха от орбитите, когато упорстваха, водени от любопитството и въображението, да изследват края на света, оберщурмбанфюрер Рудолф Хьос беше особено горд да сподели това вино като с равен с авторитетния, с добро положение в обществото доктор Фойгт и бързаше да разкаже за това, сякаш между другото, на някой колега. Животът е прекрасен. Особено сега, когато земята отново ставаше плоска и те с помощта на спокойния поглед на фюрера сочеха на човечеството къде са силата, властта, истината и бъдещето и доказваха, че безусловното осъществяване на идеала е несъвместимо с каквато и да било форма на съчувствие. Силата на Райха вече беше безгранична и в сравнение с нея действията на всички еймериковци в историята изглеждаха като детска игра. С помощта на виното му хрумна една възвишена фраза.
– За мен заповедите са свещени, колкото и трудни за изпълнение да ми се струват, тъй като в качеството ми на офицер от СС трябва да бъда готов за безрезервна саможертва на моята личност в изпълнение на дълга към родината. Затова през 1334 година, когато навърших четиринайсет години, влязох в манастира на братята проповедници доминиканци в моя град Жирона и посветих целия си живот и дадох всичко от себе си, за да заблести Истината. Наричат ме жесток, кралят Пере239 ме мрази, завижда ми и би искал да ме унищожи, но мен това не ме засяга, защото срещу вярата не защитавам нито краля, нито баща си, не признавам майка си и не зачитам рода си, тъй като над всичко служа единствено на Истината. От моята уста ще чуете само Истината, Ваше Преосвещенство.
Господин епископът собственоръчно напълни чашата на брат Николау и той го опита, без да усеща какво пие, защото, вбесен, продължаваше да говори и каза изтърпях заточение, бях свален от поста си на инквизитор по заповед на крал Пере и бях избран за главен викарий на Доминиканския орден тук, в Жирона, но това, което не знаете, е, че проклетият крал упражни натиск върху папа Урбан и той не прие моето назначение.
– Не знаех това.
Господин епископът, седнал на удобния стол, с добре изправен гръб, целият нащрек, наблюдаваше мълчаливо как главният инквизитор бърше потта от челото си с ръкава на расото. След пауза, дълга колкото две „Отче наш“: