Изповядвам

– Кой е той?

– Един историк на философията. Също така искам да се запозная с Косериу.

Този път не лъжех. Казваха, че е непоносим, но гениален.

– Кой е той?

– Един езиковед. Един от най-големите филолози на века.

– Ученето няма да те направи щастлив, сине.

Я да видим: от перспективата на времето ще трябва да се съглася с нея. Нищо не ме е направило щастлив, освен ти, която най-много си ме карала да страдам. Много пъти съм бил само на една крачка от щастието, преживял съм и немалко радости. Наслаждавал съм се на мигове на мир и на огромна благодарност към света и към някои хора. Бил съм близо до красиви вещи и идеи. Понякога ръцете ме сърбят да притежавам ценни предмети и това ми помага да разбера страстта на баща ми. Както и да е, поради младостта си се усмихнах самонадеяно и отговорих никой не е казал, че е задължително човек да бъде щастлив. И млъкнах, доволен от себе си.

– Ама че си глупав.

Погледнах я обезоръжен. Защото с четири думи ме накара да се почувствам напълно сразен. Тогава я нападнах злобно:

– Вие сте ме направили такъв. Искам да уча, независимо дали ще бъда щастлив, или не.

Такъв сноб беше Адриа Ардевол. Ако сега можех отново да започна живота си, най-напред щях да потърся територията на щастието и да се помъча така да я укрепя, че то да ме съпътства ей тъй цял живот. Ако мое дете ми беше отговорило както аз отговорих на майка, щях да му зашлевя плесница. Но нямам деца. Цял живот съм бил само син. Защо, Сара, никога не пожела да имаш деца?

– Ти искаш да си далеч от мен.

– Не – излъгах. – Защо ще искам това?

– Ти просто искаш да избягаш.

– Е, хайде сега! – отново излъгах. – Защо ще искам да бягам?

– Защо не ми кажеш какво става?

За нищо на света не бих й казал за Сара, за желанието ми да изчезна, да започна отначало, да претърся Париж от горе до долу, за двете посещения в дома на Волтес-Епстейн, чак на третото баща й и майка й ме приеха и ми казаха много вежливо, че дъщеря им по свое желание е отишла в Париж, защото по собствените й думи искала да бъде далеч от вас, тъй като й причинявате болка. С други думи, смятайте, че не сте добре дошъл в този дом.

– Но аз...

– Младежо, не настоявайте. Нямаме нищо против вас – излъга, – но разберете, наш дълг е да защитим дъщеря си.

Аз, отчаян, нищо не разбирах. Господин Волтес се изправи и ми направи знак да стана. Подчиних се бавно. Не можех да спра сълзите си, защото съм голям ревльо, и ми пареха, сякаш капки сярна киселина браздяха унизените ми бузи.

– Има някакво недоразумение.

– Смятаме, че не е така – каза на гърлен каталонски майката на Сара (висока, с леко побелели коси, които първоначално са били тъмни, и тъмни очи, сякаш беше снимка на Сара след трийсет години). – Сара не желае да има нищо общо с вас, абсолютно нищо.