Плашилото и армията на крадците
- Автор: Рейли Мэтью
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Плашилото и армията на крадците». Краткое содержание книги:
БАЗАТА
На свръхсекретен обект, известен като остров Дракон, забравена реликва от Студената война крие оръжие с ужасяваща мощ, което току-що е било събудено отново…
АРМИЯ УБИЙЦИ
Остров Дракон е овладян от брутална терористична организация, наричаща себе си Армията на крадците. Съдбата на планетата виси на косъм, а наблизо няма щурмови екип, който да стигне навреме и да не допусне задействането на оръжието.
ЕДИН МАЛЪК ЕКИП
Единствената надежда за света е изпитателен екип сред ледовете на Арктика, воден от капитан от Морската пехота на име Скофийлд, с позивна ПЛАШИЛОТО. Те не са щурмова група, а само шепа морски пехотинци и цивилни. Нямат необходимите средства за атакуване на укрепен остров, попаднал в ръцете на свирепа армия. Но Плашилото въпреки това ще ги поведе, защото някой трябва да го направи.
Групата обаче не направи опит да влезе. Големия Исус и хората му изтичаха пред самата врата, без да спират да стрелят, след което забързаха към ъгъла на сградата.
Отиваха към мястото, където железопътната линия влизаше в газовото отделение.
След като изчезнаха от поглед, Скофийлд отвори предпазливо вратата и видя Калдерон.
Агентът на ЦРУ се качваше в джип с Тифон, Марио и другата сфера. Колата бързо потегли в противоположната посока, по пътя, който заобикаляше основната кула и продължаваше към пистата от другата страна.
— Сега пък накъде е тръгнал? — не разбра Майка.
— Застрахова се — отвърна Скофийлд. — Изпрати онези задници при влака, за да изстрелят едната сфера с ракетата на вагона. Ако те успеят, печели. Но ако се провалят, у него остава още една сфера и ако разполага със самолет…
— Разполага — каза Зак. — В един от хангарите. С Ема се криехме в него, когато ни хванаха. Беше точно като онзи, който прати през водопада. Имаше сума неща в товарния отсек, все покрити.
— Така ли? — Скофийлд за момент се замисли. — Предполагам, че ако не се броят онези двете на влака, той не разполага с други ракети. Единственият му избор в такъв случай е да отнесе сферата директно в облака и да я взриви там. Какво, по…
Докато говореше, Скофийлд надничаше през процепа и следеше джипа на Калдерон.
За негова изненада, колата рязко спря до терминала на лифта, гледащ към островчетата на север. Тифон скочи от джипа, втурна се вътре и след минута се появи на покрива на терминала.
Скофийлд го наблюдаваше напрегнато.
— Не… няма начин…
Тифон, който бе частично скрит от една ниска стена, коленичи за няколко секунди, след което се изправи. Държеше някаква компактна, много модерно изглеждаща черна сателитна антена.
Беше заоблена, с правоъгълна форма, изработена от метална мрежа.
Тифон не си губеше времето. Секунди по-късно се появи отново долу, скочи в джипа на Калдерон и потеглиха.
Очите на Скофийлд се присвиха.
Умът му работеше трескаво, свързваше отделните парчета. Нещата се развиваха прекалено бързо и той се мъчеше да си ги изясни — и изведнъж проумя, видя цялата картина.
— Мисля, че току-що разбрах каква е изходната стратегия на Калдерон — каза той.
— Аз пък си мислех, че вече си го направил — каза Майка. — Няма ли да се измъкне с втория самолет?
— Не, имам предвид изходната стратегия за целия план, таен план на ЦРУ, разработван двайсет години — отвърна Скофийлд. — В тази стратегия не остава нито следа от Армията на крадците и съответно — нито един свидетел.
Стисна зъби, огледа се за превозно средство и забеляза един джип.
— Трябва да му попреча да излети с онзи самолет, в противен случай с целия остров и с всички на него е свършено.
— Какво!? — не повярва Майка.
— Сериозно ли говориш? — попита Баба.
— Повярвайте ми. Няма време за обяснения. Засега искам вие двамата да се погрижите за влака. Направете всичко възможно да им попречите да изстрелят ракета. Ще взема Зак и ще се погрижа за Калдерон и самолета му. Зак…
Обърна се.
Зак го нямаше никакъв.
— Той пък къде се дяна? — измърмори Майка.
Скофийлд се загледа назад към газовото отделение и си помисли за Ема.
— Имам идея, но това е битка на Зак. Иска ми се да можехме да му помогнем, но ако не спрем Калдерон, ще умрат много повече хора. Тръгвайте. Погрижете се за влака. Аз ще се погрижа за самолета.
И с тези думи се разделиха — Майка и Баба се втурнаха в газовото отделение, а Скофийлд скочи в джипа, натисна газта до дупка и полетя към пистата в последен отчаян опит да спре Мариъс Калдерон.
Зак се промъкваше тихомълком през долното ниво на газовото отделение, през плетеницата огромни тръби. Минаваше покрай съскащи клапани и резервоари с димящи течности. По стените на резервоарите имаше предупредителни надписи на руски. Единственият текст, който разпозна, беше на една огромна цистерна, белязана с ТЕБ и предупреждение с големи червени букви.
Следваше Лошия Уили.
Докато стоеше със Скофийлд, Майка и Баба при изхода, се беше обърнал за момент назад — и беше зърнал Уили с Ема на най-долното ниво.
По време на касапницата след възкресението на Скофийлд Зак се беше проснал по корем и бе покрил главата си с ръце. Не беше видял къде бяха изчезнали Лошия Уили и Ема.