Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Да, да, прав си — склони неохотно Роб и се умълча. После изведнъж подскочи тревожно. — Ами сателитните телефони на пътническите кресла? Те са още включени!
— Как не съобразихме по-рано! Като нищо могат да ни засекат по тях, ако някой пътник се е разприказвал! Веднага ги изключи от мрежата.
— Готово! — Роб светкавично изпълни нареждането.
— Според мен повече не бива да храним илюзии — продължи Холанд. В гласа му се долавяше и болка, и гняв, и примирение. — От сега нататък, поне докато не се приземим някъде, а дори и тогава, трябва да разчитаме само на себе си. Всяка връзка с външния свят крие потенциална опасност, дори сателитните телефони. А и не знаем вече на кого да вярваме.
— Джеймс, не забравяй, че имаме поне един сигурен приятел в Щатите — възрази Рейчъл Шъруд. — Може би онзи доктор от ЦРУ ще знае как да ни помогне. Моят телефон още работи и не е регистриран към този самолет.
Холанд я погледна и се поколеба. После се усмихна, взе клетъчния телефон от ръката й и го включи.
Хотел „Хайят“, Вашингтон
Мъжът с тъмния костюм и официалните обувки по нищо не се отличаваше от стотиците делови хора, които ежедневно преминаваха през оживеното фоайе на хотел „Хайят“. Беше се облегнал на стената и от време на време поглеждаше към часовника си, сякаш чакаше някого за среща, но всъщност скришом изучаваше лицата на всички слизащи от асансьорите. Не се съмняваше, че ще разпознае обекта — беше запаметил чертите му от снимката в кадровото досие.
Един от асансьорите изсипа поредната партида хора и той ги огледа старателно, но не откри търсената физиономия. Искаше му се да изругае, а не да се прави на отегчен бизнесмен, но службата му не позволяваше подобни волности. Бавно, без да привлича вниманието на околните, той се оттегли настрани и покри с длан устата си, все едно се прозява. Миниатюрното микрофонче в ръката му бе единствената връзка с партньора няколко етажа по-горе. Въпреки дългогодишния агентурен опит и непоколебимата решимост да изпълнят задачата си вече и двамата се чувстваха безпомощни и не знаеха как да действат по-нататък. Едно е да преследваш автомобил, а друго — да завардиш цял хотел, за което са необходими много повече участници. Но характерът на мисията налагаше да бъдат само двама, и то без значки или официални правомощия.
Агентът на четиринайсетия етаж също се потеше в тъмния си костюм и негодуваше от неуспеха си. В началото уж потръгна добре — лесно откриха шевролета на обекта и му лепнаха подслушвателното устройство. После обаче самият обект — някакво докторче на име Сандърс — и внезапно изникналата отнейде дама с неустановена самоличност бързо потънаха в лабиринта от хотелски стаи и коридори. Кой би допуснал, че двама дребни чиновници ще действат тъй професионално?
— Отивам да проверя на петнайсетия етаж — каза агентът по микрофончето.
Беше обиколил всички останали етажи и не му се вярваше, че ще открие нещо на петнайсетия, но бе длъжен да погледне и там. Заповедите трябва да се изпълняват.
Ръсти Сандърс и Шери Елис почти бяха изгубили надежда и атмосферата в стая 1443 ставаше все по-печална. Ръсти държеше слушалката на ухото си и отново и отново набираше номера на сателитния телефон, но нямаше никакъв отговор; това засилваше страха му, че „Куантъм“-66 вече е в дълбините на океана. Положила глава на рамото му, Шери гледаше тъжно в телевизионния екран.
Беше пуснала телевизора преди около половин час. Първото съобщение по Си Ен Ен за бедствието, сполетяло „Куантъм“-66, прониза сърцата им като с нож. Макар че бяха чули тревожните думи на пилота по телефона, фактът, че новината вече се огласяваше в международния ефир, сякаш я правеше по-реална и страшна.
Самолетът беше свален. Никой не можеше да оцелее след подобен удар. Двеста петдесет и пет души бяха станали жертва на маниакален заговор.
Ръсти продължаваше да набира механично. Вече не очакваше, че някой ще му се обади.
Изведнъж чу прещракване и сигнал „свободно“.
— Вие ли сте, доктор Сандърс? — попита мъжки глас.
— Да — отвърна той смаян. Дали не беше грешка? Но откъде ще знаят името му? Ами ако преследвачите му най-сетне са успели да се прикачат към телефона?
— Тук е Джеймс Холанд. Докторе, трябва да ни помогнете. Вие сте ни единствената надежда.
— Джеймс Холанд?! — Ръсти скочи от леглото. — Значи… сте жив?
— Всички сме живи, докторе, но имаме сериозен проблем.