Часовникът на Пандора
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-8240-29-7
- Переводчик: Андрей Юрьевич Андреев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Часовникът на Пандора». Краткое содержание книги:
Ужасът в „Щамът Андромеда“ на Крайтън.
Политическите машинации във „Версия Пеликан“ на Гришам.
Един самолет, отхвърлен от света. Едно надбягване с времето, неизвестността и смъртта
— Какво става, капитане? Кажете ми.
— Вие бяхте прав. Някой наистина ни причакваше в засада и изстреля по нас ракета, но успя да разруши само четвъртия двигател. Самолетът е още годен за летене и сега кръжим ниско. Мисля, че поне временно се отървахме, но…
— Как да ви помогна, капитане? Какво мога да направя?
— Нали настоявахте да избягам? Ето, аз вече бягам, само че къде да отида, по дяволите? Знаете ли някое безопасно място наблизо? Имаме гориво за по-малко от два часа полет.
— Капитане, където и да отидете, веднага ще предизвикате официален протест и ще получите нареждане да напуснете страната. Знаете, че световните медии разпространиха мълвата, че аутопсията е потвърдила наличието на вируса. Дори нашето правителство се държи така, сякаш е повярвало на това необосновано твърдение. В която и страна да решите да кацнете, военните могат да изпратят изтребители, за да ви свалят, преди още да сте наближили територията й.
Сандърс се мъчеше да говори спокойно, но Холанд долови истерична нотка в гласа му.
— Добре де, доктор Сандърс, какво да направя? Все някъде трябва да се приземим. Канарските острови са наблизо, но и там надали ще ни посрещнат с „Добре дошли“.
— Капитане, сега най-важното е да спечелите малко време — поне още двайсет и четири часа. Нямам карта пред себе си. Канарските острови ли казахте?
Холанд взе да се дразни.
— Докторе, нима не бяхте помислили за това, преди да ми се обадите първия път?
— Нямаше време — отвърна Ръсти смутен. Нали все пак им спаси живота, или поне се опита да го направи? Защо сега Холанд така го напада? — Преобърнах целия свят наопаки, докато успея да се свържа с вас, капитане! — Обясни набързо, че са се намъкнали тайно в една хотелска стаичка и че заговорниците вече са по следите им.
— Разбирам, докторе, извинявайте, ако съм ви обидил. Наистина ценим вашата помощ. Както казах, вие сте последната ни надежда, макар че не знам дали и вие можете да направите нещо за нас!
Тръпки страх прободоха Ръсти. До този момент той бе малко или повече страничен наблюдател, който просто се опита да предупреди навреме екипажа. А сега стана така, че трябваше да поеме пълната отговорност за съдбата на хората в „Куантъм“-66. Трябваше да намери безопасен маршрут за един осакатен боинг, по всяка вероятност пренасящ смъртоносен вирус, от който би могла да пламне опустошаваща световна пандемия.
Притвори очи, измъчван от душевни терзания. Ако приеме, че вирусът съществува, то ставаше дума за патоген от четвърта степен. Биологически, самолетът представляваше „гореща“ зона от първа величина — микроорганизмът на борда убиваше своите носители до четири дни след заразяването. Какво право имаше той да изложи на подобна заплаха което и да е населено място?
Вярно че аутопсията не откри доказателства за наличието на вирус и той все още хранеше надежда, че тревогата ще се окаже фалшива. Но ако греши? Тогава ще е виновен за смъртта на десетки милиони хора.
Въпреки всичко беше длъжен да помогне.
— Капитане…
— Един момент — прекъсна го Холанд и се обърна към Роб, който изучаваше маршрутната карта заедно с Рейчъл. — Дик, нещо ново да ти е хрумнало? Нямаме повече време, трябва да се отправяме към сушата.
— Както сам каза, най-близкото място са Канарските острови. Четири острова с едно, две… четири летища. Най-голямото е в Лас Палмас.
— Дик, поеми пак управлението. Поддържай височина седемдесет и пет метра и курс двеста и седемдесет градуса — каза Холанд и взе отново телефонната слушалка. — Докторе, знам, че никой не ни иска. Така беше и в Исландия. В мига, в който кацнахме там, примката се затегна около врата ни. Където и да отидем сега, рискуваме пак да ни задържат. Но всъщност нали точно това искаме? Паркираме някъде, изчакваме да минат двайсет и четири часа, никой не се разболява и край на мъките ни! Не е ли така?
Ръсти се поколеба. Според Шери „Ал Акба“ беше пословично твърдоглава организация и не би се отказала тъй лесно от намеренията си. Открие ли „Куантъм“-66 на земята, вероятно ще смени тактиката, но целта ще си остане същата — да унищожи боинга.
Но защо? Защо една терористична организация, колкото и да е кръвожадна, така безразсъдно ще рискува да си навлече гнева на световната общественост? Наистина ли беше толкова важно за тях да премахнат Ланкастър, или имаше и нещо друго — някаква по-неясна и зловеща цел? Отговорът му се изплъзваше.