Гробницата на Херкулес [calibre 2.43.0]

— Чакай малко – каза той, преди Юен да успее да заповяда екзекуцията му. – Картата, която Нина откри какво общо има тя с ядрените бомби? Защо ти е притрябвало да откриеш гробницата на Херкулес?

Юен изглеждаше наистина изненадан.

— Гробницата на Херкулес ли? Въобще не ми пука за нея – единствената причина да се престоря, че ме интересува е, че София ме помоли за това.

— Достатъчно, скъпи – обади се София иззад гърба му…

На гърдите му цъфна кървава рана, след като тя го простреля в гърба. Устата му се отвори в беззвучен крясък и той се строполи на пода.

Преди някой да успее да реагира, София се обърна и застреля в главата един от униформените охранители и кръвта му оплиска стената. Колегата му успя да насочи пистолета си към нея, но единият цивилен телохранител го простреля в стомаха. Той се свлече на пода, гърчейки се в агония – и София го довърши с изстрел в тила. Мъжът застина в смъртна поза.

За миг Чейс се изпълни с надежда, че София просто си е играла с Юен, като е изчаквала подходящия момент да го освободи…

Но надеждата изчезна в мига, в който тя отново вдигна пистолета си и се прицели в него. Двамата телохранители отстъпиха назад, като продължиха да държат оръжията си насочени към гърдите му.

— И така – каза Чейс, като се съвзе от шока, – май брачният консултант не е свършил кой знае каква работа.

— Бъди по-тактичен, Еди – каза подигравателно София. – Току-що овдовях! Дай ми малко време да оплача покойния си съпруг. – Тя сведе очи към трупа на Юен, после отново погледна към Чейс. – Така, това ще свърши работа. Благодаря ви, момчета – каза тя на телохранителите, които кимнаха с уважение.

Чейс изпитателно огледа двамата мъже.

— И сега какво? И мен ли смяташ да убиеш?

— Не говори глупости. Никога не изхвърлям нещата, които ми трябват. Ако те исках мъртъв, щях да накарам да те убият още когато висеше на парашута си. Да, аз знаех, че идваш – добави тя, като забеляза изражението на лицето му. Още докато летяхме към Ботствана, скрих едно проследяващо устройство в онова твое отвратително яке. Знаех си, че няма да го свалиш от гърба си.

Чейс внимателно пъхна ръце в джобовете си.

— Във външния джоб на гърдите, от лявата страна – каза София. – Където носеше цигарите си, преди да ги откажеш след това вече за нищо не го използваше, затова знаех, че няма да бръкнеш вътре.

Пръстите му докоснаха нещо от метал и пластмаса и той извади малко правоъгълно устройство, което хвърли с отвращение на пода.

— Въпросът остава, София – каза той. – За какво ти е гробницата на Херкулес?